Бързото движение ободряваше изтощените хора. Най-после радостта за удържаната победа ги обхвана напълно.
Няма да мине много време и хиляди хора ще дойдат на мястото, където те двама са се мъчили в плен на горите и блатата. Могъществото на труда ще разсече непроходимите пространства с пътища, ще разчисти горите, ще изсуши блатата. Шум на машини и ярка електрическа светлина ще нарушат тъмното мълчание на тайгата.
— Сергей Яковлевич, телеграма от Хатанга. Навярно от Чурилин.
— Какво? Дайте я по-скоро! — Професорът бързо разтвори и прочете телеграмата. Тя падна от ръцете му: — Нищо, аз сам ще я вдигна… Вървете, всичко е минало благополучно, връщат се.
Като остана сам, Ивашенцев препрочете краткия текст: „Всичко, което търсихме, намерено. Връщаме се със самолет. Здрави сме. Чурилин, Султанов.“
Професор Ивашенцев стана и се поклони ниско на телеграфната бланка, която внимателно сложи на масата.
По стъпките на старите миньори
Това ни разказа минният инженер Канин. Той седеше облегнат на гърба на креслото и говореше сякаш сам със себе си, без да се обръща към някого:
— Иска ми се да ви разкажа една проста история из живота на истинските миньори, която на времето ме силно порази.
Преди двайсет години, в 1929 година, аз проучвах старите медни рудници близо до Оренбург, сега Чкалов. Там в продължение едва ли не на хилядолетия са били разработвани медни руди и рудниците са образували на обширно пространство извънредно объркан лабиринт от празнини, пробити с човешки ръце в дълбините на земята. Тези рудници са отдавна закрити и нищо не е останало от техните надземни постройки. По степните простори, по склоновете и върховете на ниските хълмове се открояват като красиви синьо-зелени петна групи от насипища — големи купища бракувана руда, които ограждат широки фунии, а тук-там се виждат ями от стари, засипани шахти. На места насипищата и фуниите покриват изцяло обширни полета от няколко квадратни километра. По думите на местните земеделци такава земя е „развалена“, не може да се оре, затова изровените участъци са обрасли с коило или пелин, а фуниите на шахтите — с вишневи храсти. Дори в разгара на лятото, когато всичко наоколо е вече изгоряло и степта се е разпростряла кафява под белезникавото було на палещия зной, хълмовете с останки от стари минни съоръжения са покрити с цветя, които заедно със зелено-сините издатини на рудните насипища, тъмните листа на вишните и златистите люлеещи се стръкове на коилото представляват странно и красиво съчетание от убити тонове. Като акварели на талантливи художници лежат тези малки степни островчета върху кафявата равнина от стърнища и угари.
Тук хубаво се почива след еднообразно пътуване по прашния и напечен път. Вятърът люлее коилото, посвирва в храстите и напомня миналото, навежда на мисълта, че тези тъй безлюдни и изоставени сега участъци някога са били най-оживените в степта. Разнасяли са се викове на момченца — водачи на конния транспорт, хлопали са покривите на шахтените люкове, скърцали са лебедки, гърмели са колички и се е чувало бъбренето на жените от ръчното сортиране на рудата. Всичките тези хора отдавна са умрели, но дълбоко под земята като нерушими паметници на техния труд стоят в мълчание и тъмнина безбройни подземни ходове. Аз успях да проникна в много стари галерии. В продължение вече на повече от два месеца лазех по тях, понякога с помощника си, по-често сам (помощникът ми се страхуваше от опасните места) — правех подземни снимки, търсех оставени запаси от руда и вземах проби. По тези места скалите са сухи, удивително устойчиви и много галерии стоят от стотици години непокътнати, без всяко разрушение.
Всички натрупани от XVIII век архивни планове, карти и данни за оренбургските медни рудници бяха унищожени по време на гражданската война. Затова системите от стари подземни галерии трябваше да се откриват наново, като се пътува по тях наслуки като в непозната страна.
Изследването ме увличаше и се случваше по две денонощия да не излизам на повърхността, бързайки да се ориентирам в някоя голяма система от галерии. Тъмнината и тишината на лабиринтите от щрекове25 и орти26, които се извиваха във всички направления, страшно надвисналите високо над главата дворове на засипаните шахти — във всичко това аз намирах съвсем особено очарование. С равномерността на часовников механизъм падат капки във влажните проходи, от време на време едва доловимо клокочи вода, стичайки се от горните хоризонти в долните.