С фенер, компас и бележник едва се провирах в тесните сбойки27 или в неправилните травербани28, които съединяваха една система галерии с друга. Понякога проходът, засипан с пясък поради проникването на повърхностните води, беше толкова нисък, че по него трябваше да се промъквам пълзешком, свит на бучка. Пълзиш и изведнъж неудържимо ти се доще да поемеш дъх с пълни гърди, но щом започнеш да набираш въздух, мигновено усещаш страх и чувствуваш висящите над теб стотици хиляди тонове скали, които с невъобразима сила натискат надолу.
А колко е интересно да разгадаваш каква система са прилагали старите майстори за изземване на рудното гнездо, като изследваш и определяш възрастта на рудниците ту в галериите от средата на XIX век, правилно нарязани и изгладени ръчно с кирки, ту в най-новите галерии, широки и прави, но с обезобразени от взривовете стени! Още по-странни са чудновато извитите по контура на рудното тяло ниски ходове на рудниците от XVIII век или съвсем тесните, но правилни и гладки кладенци и наклонени ходове от доисторическо време.
Трепкащата светлина на фенера изтръгва от гъстата тъмнина ту еднообразна стена, цяла надупчена от остриетата на кирките, ту мрачно изправен, почернял от времето стълб на случайно оцелял стар крепеж, ту купища сринали се от покрива буци, ту равно струпани камари изоставена бедна руда.
Поразително впечатление правят огромните черни стъбла на вкаменени дървета, които имат понякога дори и клони. Гигантите на отдавна изчезнали гори, станали сега на желязо и кремък, лежат напреки на галериите и често ходът обхожда някое такова дърво отгоре или отдолу, безсилен да пробие здравото му тяло.
За подземните странствувания през това лято би могло още много нещо да се разкаже, но аз само ги скицирах накратко, за да дам представа, каква е била обстановката на всичко станало.
Живеех в селото Горний, което се намираше в дълбоката долина на малката река, между високи хълмове. В същото село доживяваше дните си последният от кондукторите на старите рудници — Корнил Поленов, деветдесетгодишен, но още здрав старец, бивш крепостник на графовете Пашкови, стопани на рудниците. Старият кондуктор живееше в малка къщурка преко пътя срещу моето жилище и почти всяка вечер седеше на пезула пред дома си, загледан във високия склон с насипища от рудниците, който се издигаше пред него. Още в самото начало на работата си разпитвах стареца за разните рудници, които той познаваше и помнеше великолепно. Но видях, че старецът не ми казва много нещо и се изплъзва, позовавайки се на старостта и слабата си памет. Опитвах се да го убеждавам, казвайки му, че греши, като не разправя всичко, каквото знае — рудниците трябва да работят. Колкото повече сведения съберем сега за рудните запаси, толкова по-скоро и по-сигурно ще се разгърне отдавна замрялата работа.
Кондукторът мълчеше, само в дълбочината на очите му се криеше лукава усмивка. Веднъж той каза: „Много инженери са идвали тук, за всичко разпитваха, записваха, обещаваха ми награда, обещаваха да ме направят началник на рудниците… Много неща наприказваха, а ето толкова години минаха — идват, гледат, все не започват работа. И никой от тези, дето идваха, не се спусна в някоя шахтичка — мръсно, влажно, пък и опасна е работата. Зная аз!“ — И старецът млъкна, като гладеше важно гъстата си брада.
Разбрах, че в дълбочината на душата си Поленов таеше обида срещу бързите и повърхностни геолози, които са спохождали района и вместо да го изследват истински, са се ограничили с разпитвания, изтръгвайки от стареца някои сведения чрез безотговорни обещания. Прекратих по-нататъшните разпитвания, още повече че моите работници казваха за кондуктора: „Старецът е като гранит — заинати ли се, дума не можеш измъкна от него“.
Аз продължавах работата си — намирах всеки ден нови достъпни галерии, спущах се по въже в полусрутени шахти и печелех дълбокото уважение на местните жители — потомци на старите миньори. Забравих да кажа, че и самото село Горний е възникнало край минните кантори на Богоявленския и Архангелския завод и че жителите му бяха известни между околното селско население с името „рударите“.
28
Травербан — хоризонтална галерия, която, за разлика от щрека, е прокарана по нерудната скала.