— Евгений Николаевич, дайте по-скоро мястото на кораба според изчислението!
— Слушам, Семьон Митрофанович! — отговорих аз и се отправих към корабоводачната кабина.
— Спуснете лодка! — чу се гласът на капитана. — Петя (така наричаха третия помощник), вие с дълбокомера — в лодката!
Уважението ми към капитана, който без излишно суетене изясняваше аварията, още повече порасна. „Юначина е старецът!“ — помислих си аз, като слагах транспортира върху картата, и чух стъпките на капитана зад гърба си.
— Е, какво има? — спокойно попита той, едва погледнал върху картата, където отбелязаната точка беше далече от Курилските острови, над страшните дълбочини на Тускарора.
Внезапна догадка като мълния прелетя през мозъка ми.
— Струва ми се, че разбрах, Семьон Митрофанович — казах аз.
— Какво разбрахте?
— На потънал кораб сме се натъкнали.
— Така е — потвърди капитанът. — Вероятност едно на милион, а пък ето че точно на нас се случи, няма какво да се каже… А какво става с Петьовите измервания?
Излязохме на мостика.
Лодката вече беше спряла до левия борд. Както и очаквахме, дори и съвсем близо до кораба нямаше дъно.
Настъпи ясно утро. От трюмовете се върнаха ревизорът и боцманът, които доложиха, че няма теч. В това време при нас се изкачи началникът на водолазната спасителна команда, която возехме, за да изтегли от една плитковина японския кораб „Америкамару“ — опитен морски инженер.
Той обходи кораба, после се изкачи на мостика.
— Да започнем ли, командире? — запита инженерът.
— Добре, хайде по-скоро — съгласи се капитанът.
— Возихме ви да спасявате японеца, а сами станахме обект за спасяване.
Двамата водолази, широки като шкафове — явно хора с грамадна сила, — започнаха да се приготвят. Самият аз няколко пъти бях правил кратки спускания във водата, но нито веднъж досега не бях виждал работа на водолази в открито море и с интерес ги наблюдавах.
Измерванията на дълбочините с лодката бяха установили приблизителната ширина на потъналия кораб. На левия борд закрепиха странично стърчило34, от което пуснаха въжена стълба. Водолазът се въоръжи с дълъг прът и започна да се спуска направо във вълните, като от време на време се опираше с пръта в борда на парахода и се залюляваше на въжената стълба. Изведнъж той отпусна стълбата и веднага се скри под водата, като остави на повърхността хиляди въздушни мехурчета.
Началникът на водолазната команда стоеше на борда до телефона. Той помаха с ръка на мене и на капитана, викаше ни при себе си.
Стори ми се, че в лъчите на издигналото се над хоризонта слънце под кораба неясно се очертава някаква тъмна маса.
— Минете назад! — провикна се по телефона инженерът. — Да… Е, изпълзете!… А по-нататък? Добре…
— Какво му е доброто? — не се стърпя капитанът.
Но инженерът нищо не отговори. Както ми се стори, минаха много минути на напрегнато чакане. От време на време мембраните на телефона глухо бучаха.
— Опитайте се да проникнете в кърмовото помещение или в трюма — каза инженерът и предаде телефона на втория водолаз. — Ето какво, командире — каза той, като се обърна към капитана, — чудеса и това си е! Под водата срещу нас се е движел някакъв потънал кораб. Ние с пълен ход сме се натъкнали на него. Оказва се, че нашият „Коминтерн“ се отличава с много остри форми — врязал се е в корпуса на загиналия кораб като брадва в греда и явно — здраво се е забил. Потъналият кораб е много стар, голям дървен ветроход. Мачтите са изпотрошени, разбира се. Вълнорезът на „Коминтерн“ е влязъл в кърмовото помещение на ветрохода, а винтът и кърмилото му се намират точно над пречупеното стърчило. Те, слава богу, са цели. Когато се опитали да завъртят машината, винтът биел в стърчилото. А як е тоя старинен ветроход — ето кое е за учудване!
— Я ми обяснете, другарю инженер — попита капитанът, — как е могъл потъналият кораб да плава толкова време, и то под водата като подводна лодка?
— Много просто: корабът е дървен, а навярно и товарът му е лек. Аз изпратих водолаза в трюма, да види какво има там. А под водата сте го тикнали вие със своя параход — той вероятно едва-едва се е показвал над водата… Да, разбира се, нека се изкачи — прекъсна обясненията си инженерът, като се обърна към водолаза при телефона.
34
Странично стърчило — хоризонтална обла греда, която се поставя перпендикулярно на корабната стена над водата и служи за завързването на корабните лодки, когато корабът е на котва. Б.пр.