— Здравейте, другарю Чурилин — каза глухо Самарин в отговор на приятелския поздрав на началника.
— Добре дошли, идвате тъкмо за чая! Е, какво има интересно?
— Има нещичко. Но тежко беше… Аз се разболях, изгубихме три коня…
— Какво ви е?
— Дребна работа — мушица ме ухапа и се появи възпаление.
— Чесахте ли се?
— Че как да не се чеша! — измърмори сърдито Самария в отговор на пълния с укор поглед на Чурилин. — Моята кожа не е щавена като вашата. Сега не зная как ще изкарам следващия преход.
Чурилин нареди да се даде на всички по малко от скъпоценния запас спирт. Пристигналите също се разположиха край огъня. Високи весели гласове се пресичаха един друг, хората разказваха за различни приключения. Началникът на експедицията седна до геофизика, който, след като си изпи чая и похапна, поомекна и дойде на себе си.
— Модест Африканович, жадувам да чуя новини от вас!
Самарин разказа за изминатия от него маршрут, широкия, ъгъл, който обхващаше района от река Джеромо до върха Вилючан. По този път бяха успели да направят над двайсет измервания на силата на тежестта9.
— Навсякъде има доста големи положителни аномалии10 — шейсет, осемдесет. А на едно място направих дори три измервания поред на малки разстояния. Получих… — геофизикът направи пауза.
— Не се изморявайте, Модест Африканович! — бързо каза Чурилин.
Самарин се усмихна доволно и продължи:
— Получих двеста…
— Охо!
— Почакайте: двеста седемдесет и триста и пет!
— Къде? — възкликна развълнувано Чурилин.
— В Амнуначи… Обширно ниско плато, цяло в блата, на запад от Мойерокан.
— Мойерокан! Я виж ти!
Разговорите край огъня затихнаха. Новопристигналите се разотидоха да спят. Само сътрудниците на Чурилин, които си бяха починали през време на четиридневното лагеруване, останаха край огъня и с интерес се вслушваха в разговора между началника и геофизика.
— Аз ви измъчих, Модест Африканович — каза Чурилин, — извинете ме. Вървете по-скоро да почивате. Ние тук вече тъй се охранихме, че няма да легнем по-рано от полунощ.
Самарин се надигна неохотно и застанал на колене, сви последна цигара. Известно време Чурилин се вглеждаше втренчено в неговото уморено, подпухнало лице.
— Хубаво нещо е да бъдеш геофизик, Модест Африканович — каза той: — точни задачи, ясни отговори — както във вашия случай например.
— Намерихте на какво да завиждате!
Лицето на Чурилин беше сериозно.
— Сравнявах моите и вашите изследвания. Възхитен съм от могъществото на геофизиката! Аз съм лош физик и още по-лош математик. Може би затова, като всяка непозната научна дисциплина, вашата работа ми се струва много по-значителна от моята. Погледнете макар и отстрани: уредът на Щукрат11 се поставя на набелязаната точка. В него се люлеят отмерено две къси тежки махала, снабдени с огледалца, които отразяват светлината на миниатюрни лампички. И това е всичко. По-нататък, трябва само да се наблюдава дали периодът на люлеене на махалото съвпада с хода на астрономичните часовници — хронометрите. Впрочем, разбира се — досети се Чурилин, — преди това е необходимо още да се провери внимателно уредът, да се извършат наблюдения върху звездите, за да се сверят часовниците. Но общо взето, колко гениално просто е това! Люлее се махалото и едва доловимо се влияе от увеличената или намалена сила на тежестта в дадено място. А в ръцете на геофизика това е приказен меч, който невидимо разсича на няколко километра дълбоко скалните маси, око, което показва недостъпните подземни дълбини.
Самарин хвърли в огъня угарката и се усмихна:
— Аз, напротив, ясно си представям цялата безпомощност на геофизиката, изобилието на още неразрешими въпроси, несъвършенството на методите. И вашата геология ми се струва по-ясна, по-могъща наука, която има на свое разположение неизмеримо по-голям брой факти… Е, аз отивам да спя.
След като геофизикът се оттегли, край огъня настъпи мълчание. Пламъчният стълб се окръжаваше във висините от звезден венец, димящите съчки едва доловимо пращяха, комарите свиреха неумолимо. От долината подрънкваха, както и преди звънците на конете.
— Максим Максимович, нима геофизиката може да разреши лесно онова, над което ние тъй дълго си бъхтим главите? — попита предпазливо един млад геолог.
Чурилин се усмихна тъжно:
— Аз говорех за могъществото на геофизиката не в този смисъл. Ние търсим диамантени находища. Защо ги търсим тъкмо тук? Преди пет години нашият директор пръв обърна внимание върху необикновеното сходство между геологията на тукашните места и на Южна Африка. Средносибирското и Южноафриканското плато имат поразително сходен геологичен строеж. Както там, така и тук са си пробили път по повърхността колосални изригвания на тежки скални материали от дълбочините. Сергей Яковлевич смята, че изригванията са били едновременни у нас и в Южна Африка, където те са завършили с мощни избухвания на газовете, натрупани на грамадна дълбочина. Тези избухвания са пробили в скалната маса множество тесни тръби12, които са находища на диамантите. В пространството от Кап до Конго са известни стотици такива тръби и несъмнено е, че огромен брой тръби са още скрити под пясъците на пустинята Калахари. Диамантите биха стигнали за целия свят. А вие знаете колко са необходими те в промишлеността и за нашето дело — за сондажите. Големите компании са закупили всички находища. От десетките богати тръби се разработват само пет, останалите са оградени с тел, през който минава ток с високо напрежение, и се пазят от часовои. И лесно обяснимо: разработят ли се всички находища, диамантите рязко ще поевтинеят. В Съветския съюз досега не са открити що-годе значителни находища и ако успеем да открием подобни тръби, сами разбирате колко това е важно! Тук всичко е удивително сходно с Южна Африка освен диамантите — има и платина, и желязо, и никел, и хром; в това Средносибирско плато е налице един и същ тип минерализация. Сергей Яковлевич е забелязал, че онези райони в Южна Африка, където са открити тръби с диаманти, се отличават с положителни аномалии на силата на тежестта. Тя е по-голяма от нормалната, защото от дълбочините към повърхността се издигат маси от тежки, плътни скали — перидотити13 и грикваити. Аномалиите достигат до сто и двайсет единици. Тук още през първата година на работа с махалото хванахме аномалии от четирийсет до сто, а сега… ето че открихме аномалии до триста единици. Значи тук имаме големи натрупвания на тежки скали. Но до разрешаването на нашия въпрос сме още далече. Махалото ни потвърди още една черта на сходство с Южна Африка и даде косвени указания за районите, в които може да се открият находища на диаманти. Казвам „може“, но и шансовете да не се открият са пак толкова. В Южна Африка е лесно да се търси — там се простират сухи степи, почти без растителна покривка, енергично изровени. Първите диаманти са били намерени именно в реките. А при нас тук — море от гори, блата, вечен мраз, който пречи на изравянето. Всичко е покрито. И сега, след три години работа, имаме само онова, с което започнахме: само тайнствения къс грикваит, намерен в един камък от река Мойеро! Тази скала от гранат, смесен с оливин и диопсид, се среща само в диамантените тръби във форма на валчести късчета сред небесносинята пръст, съдържаща диаманти. Изминахме вече цялото горно течение на Мойеро, изследвахме множество извори и реки на басейна…
11
Уред на Щукрат — махаловиден уред, с който се измерват и най-незначителните колебания на силата на тежестта.
13
Перидотити — образувани в дълбочина магматични скали, съставени предимно от оливин (ултраосновни)