Ганешин писа още известно време, замисли се, сетне бързо завърши:
„Ето защо смятам, че вашата благодарност трябва да бъде отправена не лично към мене, а към моята страна, към моя народ. Защото, какво съм аз и изобщо кой да е човек без родината си, без подкрепата на множеството хора? И най-умният, и най-видният ще остане само мечтател и фантазьор. А подкрепата, помощта на правителството, на огромния флотски колектив, на разни хора, от учения до шлосера — с една дума, всичко, което е за мене моя родина, — ме доведоха до ония постижения, които ви се сториха почти свръхестествено могъщество. И това е само начало, ние ще продължим…“
Ганешин свърши писмото, стана и отиде до прозореца. По стъклата се струеше вода, през която се провиждаше сякаш много далечен, обрасъл с дъбове скалист нос.
Заливът на дъгоцветните струи
Като напусна библиотеката, професор Кондрашев се изкачи на по-горния етаж и тръгна към лабораторията си. Дългият коридор с множество бели врати от двете страни беше полуосветен и тих. В института бяха останали само няколко сътрудници, които довършваха срочна работа.
Професорът отиде до масата, вмъкната между две химически стойки, и уморено се отпусна в креслото. Газовите горелки едва чуто съскаха, колбата и чашите блестяха от химическа чистота, която извикваше трепет у непосветените. Безупречността на помещението, приспособено за размишления и опити, успокояваше и възгорчивата утайка в душата на професора след прочетения отзив за неговата работа изчезна. Той още веднъж мислено прехвърли основните положения на последната си отпечатана книга, стараейки се безпристрастно да прецени направените му критични забележки.
В тази книга професор Кондрашев отстояваше необходимостта от широко изучаване на скритите свойства на различните растения, специално на древните форми на растенията, които са остатъци от миналото, реликви от още по-древни епохи от съществуването на земята. Подобни растения, виреещи сега в тропичните и субтропичните страни, могат да се окажат носители на много важни и ценни свойства, които са се създали при приспособяването им към други условия на съществуване преди десетки милиони години. Като пример професорът посочваше растенията, кои то притежават много ценна дървесина и които са остатъци от древнотретичната епоха (преди шестдесет милиона години): у нас в Задкавказието — кавказката палма и „железнякът“, в южните страни — индийският тик, тринхиртът, черното африканско дърво, японското хинхко с неговите още неизучени лечебни свойства, съществувало преди повече от сто милиона години.
Този труд на професор Кондрашев бе подложен на остра критика от страна на авторитетните учени и сега в мрачно мълчание професорът призна в себе си, че неговите критици в много неща са прави. Положенията в труда му почиваха повече на горещо убеждение, а фактическият материал, изискван от железните закони на научната мисъл, уви, беше оскъден.
Същевременно професор Кондрашев беше уверен в правилността на своите положения. Да, повече убедителни факти… Виж, ако имаше доказателства за действителното съществуване на „дървото на живота“ от средните векове! В шестнадесетия и дори в седемнадесетия век още било известно това дърво, което е притежавало чудни, необясними свойства. Чашите или бокалите, направени от него, превръщали налятата в тях вода в чудесно небесносиньо или огненозлатисто питие, лекуващо много болести. Произходът на това дърво и видът на растението оставали неизяснени. Тайната на дървото владеели йезуитите, които подарявали вълшебни дървени чаши на кралете, домогвайки се да получат от тях възнаграждения и привилегии.
Това дърво в старинните съчинения на Монардес, издадени в Севиля през 1754 година, а така също и у Атаназиус Кирхериус, се нарича на латински „лигнум вите“ или „лигнум нефритикум“, което значи „дърво на живота“ или „бъбреково дърво“.
Според някои сведения то произхождало от Мексико, според други — от Филипинските острови. Наистина, на аптеките било известно едно чудно лечебно дърво под названието „коатл“ („змийска вода“). Професорът си спомни печатаните опити с чаши от бъбреково дърво, направени от знаменития Бойл, който е описал явленията на небесносиньо светлеене на налятата вода в такава чаша и още тогава отбелязал, че това не е багра, а някакво още необяснимо физическо явление.
— Може ли, Константин Аркадиевич? — чу се познат женски глас и на вратата се мярнаха светлите къдрици и вирнатото носле на Жени Панова.
Способен научен работник и същевременно хубавичка жена, Панова имаше успех не само сред младежите, но и между сътрудниците на института на по-почтена възраст. Професор Кондрашев, без сам да знае по какви причини, се ползуваше с нейната особена симпатия.