Командуването на летището дойде да го изпрати. Сергиевски изгледа тържествените и сериозни лица на изпращачите и с усмивка погледна часовника си. Всичко беше готово. Последни жадни всмуквания и цигарата полетя в локвата. Сергиевски решително се приближи към самолета.
Тревожното напрежение от дългата и усърдна подготовка изчезна, настана време да се действува. Летецът въздъхна облекчено и хвърли поглед към мрачното небе. Там зад облаците, на голяма височина, на каквато той ще поведе своя албатрос, блести яркото лятно слънце…
Няколко ясни команди, херметическите врати се хлопнаха, меко засъска проверяваният от радиотелеграфиста кран на регулатора за въздушното налягане, после всичко потъна в оглушителния рев на мощните мотори.
Двадесеттонният сребърен албатрос леко се откъсна от земята, подчинявайки се на едва забележимото движение на ръката на пилота и почти моментално изчезна в непроницаемата мъглявина на облаците. Жироскопният хоризонт в матовосивото табло на автопилот показа стръмен наклон; стрелките на висотомерите постоянно пълзяха нагоре. Мъглата, която покриваше прозорците, изведнъж започна да порозовява, превърна се на бледожълто було и най-сетне през наклонените стъкла нахлу ярка бледосиня светлина. Пробитата дебела облачна покривка остана под самолета. Върховете на хаотично натрупаните облаци по белотата си не отстъпваха на планинския сняг, дълбоките впадини и „ями“ смътно сивееха. На седем хиляди метра височина Сергиевски легна на курса, преведе моторите на пътни обороти и включи автопилота.
Вторият летец, Емелянов, който заемаше дясното седалище, сне наушниците и мръщейки високото си оплешивяло чело, се опита да отслаби много опънатата пружина. Седещият зад Емелянов щурман спокойно прелистваше справочника.
Сергиевски се изтегна в мекото кресло, поглеждайки от време на време към уредите. На самолета предстояха хиляди мили път над океана, преди отново да се простре под крилата му чуждата, но гостоприемна земя. Часовникът над просвета на централното стъкло показваше осем. Още половин час и ще започне опасната зона. Там, в синьото спокойно небе, сноват немски въздушни хищници. Макар че албатросът за високо летене беше снабден с четири картечници, все пак срещата с поврътливите „месери“ представляваше страшна опасност…
Сергиевски мислеше не за себе си, а за скъпоценния товар, който лежеше зад гърба му в кабината. В това време другарите на Сергиевски спокойно се занимаваха със своите задължения, без да разговарят и дори без да разменят жестове. Всички сякаш мълчаливо се бяха уговорили, че докато опасната зона не остане надире, всъщност няма и за какво да се приказва. Най-загрижен вид имаше механикът, който следеше съсредоточено безбройните стрелки на своите уреди.
Сребърният албатрос се носеше с много голяма скорост. Успокоително и равномерно бръмчаха моторите. Дебелият пласт на облаците висеше както преди между земята и самолета. От време на време в него тъмнееха дълбоки ями с оръфани краища. В тях се мяркаше далечната и безразлична към хората в самолета земя, която от височината на полета изглеждаше като плоско тъмно поле без всякакви подробности.
Така мина един час, минаваше втори. Самолетът се намираше вече дълбоко навътре в опасната зона, чиито размери бяха, уви, много големи. Стрелците се вглеждаха до болка в очите в чистото синьо небе и в белотата на облаците. В десет часа и двадесет минути Сергиевски рязко се изправи на седалището и стисна здраво щурвала43:
— Внимание! Три неприятелски самолета!
Далеч отпред, пред виещия се облачен бял склон, се появиха три малки черни чертички. Властната воля за борба обедини в едно цялата малка група хора, херметически затворени в просторната кабина. Емелянов, който гледаше през бинокъла, изведнъж високо и презрително каза:
— Тия не са страшни за нас, Борисе!
Отново хиляди конски сили и хиляди обороти разтърсиха самолета. Стрелката на указателя за скоростта на изкачването подскочи надясно, оборотомерът се люшна наляво. Неприятелските самолети се приближиха, разпръсвайки се встрани. Сергиевски най-после прекрати изкачването и машината се устреми напред с предишната скорост, като остави долу мрачните преследвачи, напразно опитващи се да достигнат нейния таван.