— Добре дошли, другари! — весело каза Сергиевски. — Наистина не точно на местоназначението, но това не е беда. Можеше да бъде и по-лошо. А сега сме някъде във Флорида…
Зноят, чудноватите форми на непознати растения и без пояснения говореха за далечен юг.
Всичко, което се бе случило през последното денонощие, им се струваше като бързо отлетял сън.
— Е, Робинзоновци, още веднъж да прегледаме самолета и да поспим малко. Предлагам да се съблечем, иначе ще се сварим в комбинезоните.
Като се посъветва с механика и с втория пилот, Сергиевски реши след почивката да подпрат опашката и дясното крило с някакви подпори, за да осигурят пълната безопасност на машината от затъване в почвата през време на отлива.
Обедното слънце нагря самолета, ослепително отразявайки се от неговата полирана повърхност. Летците излязоха навън, дишайки тежко. Раненият радиотелеграфист се почувствува по-добре и беше удобно настанен на течение между два извадени прозореца.
Летците разтвориха сгъваемата гумена лодка, готвейки се да се отправят към брега за подпори за машината. Сергиевски остави едного от стрелците да дежури в самолета, изкачи се на горната част на лявото крило и огледа залива, за да избере най-подходящите дървета.
Гладката вода на залива имаше сърцевидна форма. В средата на бреговата издатина се издигаше стръмна скала с тънки, извити палми. Вдясно нокътообразният нос беше обрасъл с перести дървета, целите покрити с бели цветове. Широк път, направен от самолета, пресичаше носа. Окършените върхари, изтръгнатите с корен дървета и струпаните край водата прясно разцепени стъбла привлякоха вниманието на Сергиевски. „Много материал за подпори сме приготвили“ — с усмивка помисли летецът. Някои отломки от дърветата бяха изхвърлени далече навътре в залива — толкова голяма е била силата на удара на самолета и здравината на неговия корпус.
— Да, ако не беше тази пружинираща ограда… — гласно каза на себе си Сергиевски и не довършил мисълта си, погледна към срещуположния бряг на залива, в който дългокрилата машина неизбежно би се разбила на парчета.
Летците се качиха в лодката и бавно поеха по огледалната вода, която неохотно се бърчеше наоколо. Там, където в прозрачната вода се трупаха едно върху друго разцепените отломки от дървета, притиснати отгоре от цяла камара клони, невероятна, незабравима картина порази летците.
Гладкият плътен пясък на дъното образуваше едноцветна повърхност, която изглеждаше кафява през синеещата се вода. Над нея на всички страни в пронизващите водата слънчеви лъчи лъкатушеха и се движеха, преплитаха се и се смесваха струи с тъмносин и огненозлатист цвят.
Малката пясъчна могилка на дъното под камарата изкъртени стъбла беше окръжена от светлосин полукръг, изпълнен с кълба искрящо злато и най-чиста синевина. От време на време между златото и синевината се мяркаха извивките на алени, пламтящопурпурни и изумруденозелени струи. Приказната симфония от блестящи багри се преливаше, отразяваше светлината, виеше се на кълба, струеше се и приковаваше погледа с почти хипнотично очарование.
Замаяни от невижданото зрелище, летците дълго не можеха да откъснат поглед, докато най-после Сергиевски с решителен тласък не вмъкна лодката направо в кълбящото се злато. Вляво два откъртени клона, изхвърлени в дълбочината на залива и забили се в дъното, стояха почти вертикално и около тях лъкатушеха същите струи злато със синьо, само че по-тесни и по-прозрачни.
Сладкото благоухание на тайнствените дървета се разнасяше във въздуха и усилваше впечатлението от чудесното. Водата в това кътче на залива опалесцираше със слаби, като че ли разредени много пъти, но също такива безупречно чисти златни, сини и пурпурни багри.
Сергиевски и другарите му навлязоха в плитката вода край брега и почнаха да избират подходящи за подпори отломки от дърветата. Стъблата не бяха дебели — само шест-седем сантиметра в диаметър — с много плътна и тежка дървесина. Сърцевината на дървото беше тъмнокафява и заобиколена с почти бял външен пласт.
Механикът намери един разцепен наполовина ствол и го потопи за опит във водата. Отначало, в първите две-три минути, във водата бавно се разпростря едва забележимо синкаво опалесциращо облаче, след това от ствола започнаха да се отделят малки дъгоцветни струйки.
Ето значи разгадката на чудните багри във водата на залива — присъствието на разцепена дървесина от загадъчното дърво! Сергиевски внимателно гледаше към брега, мъчейки се да запомни очертанията на дърветата. Нямаше нищо особено в техните широки клони, перести листа и кичури от бели цветове.