Професорът стана и тържествено извади от стъкленото шкафче малка чаша от тъмната дървесина на айзенгартията.
— На вас — продължаваше той, наливайки в чашката чиста вода от колбата — по право се пада пръв да пиете от вълшебното питие, което е запазвало здравето на средновековните владетели…
Водата в тъмната чашка изглеждаше като огледалце на най-дълбока синевина. Сергиевски, смутено усмихнат, пое чашката от ръцете на професора и без колебание я изпи до дъно.
Последният марсел45
Корабът умираше. Морето, което преди няколко часа покорно го носеше върху себе си, сега с глух плясък се втурваше в него. Горещото сърце на кораба изстина и млъкна, в машинното отделение се възцари гробна тишина.
Загубил хода си, корабът тежко се люшкаше от борд на борд, отклоняваше се под вятъра, с устрем се мяташе срещу него и пак продължаваше своето неравномерно въртене.
Носът на кораба се беше издигнал и показал високо над вълните червените скули46 и ръждивата закръгленост на вълнореза. На палубата, затрупана с отломки, строшени стъкла и парчета въжета, не се виждаха хора. Денят, отначало слънчев и весел, завърши с мъгла, която се залепваше о вълните и сякаш душеше дори вятъра. Мъглата се сгъстяваше, обграждаше кораба и бавно го обхващаше като отрано обречена жертва.
Преди седем часа „Котлас“ беше напълно редовен товарен кораб, който извършваше своя шести рейс от Америка за СССР. Заедно с десет по-големи параходи, конвоирани от военни кораби, „Котлас“ благополучно мина по-голямата част от пътя въпреки двете нападения на германски бомбардировачи.
Ако корабът можеше да говори, щеше да разкаже как в слънчевата синева на хубавия есенен ден се появиха фашистките бомбардировачи и се завърза бой: „Котлас“, един от „малчуганите“ на кервана, пътуваше с крайните кораби. Калносивият „Юнкерс“, който отначало кръжеше над челните големи кораби, неочаквано изви, вирна опашка и се спусна върху „Котлас“. Зенитното оръдие безстрашно посрещна ревящото чудовище, но на „Котлас“ не му провървя. Една бомба разби крайната кърмова част, пръсна се под нея и така подхвърли кораба, че повреденото кърмило за секунда увисна във въздуха; друга — през кърмовия навес проникна в задното отделение на кърмовия трюм. Загубил кърмило и винтове, заплашен от наводняване на пещите, „Котлас“ изпусна парата си.
Като тежка въздишка наоколо се разнесе силно съскане, което известяваше кервана за аварията на един кораб. Началникът на конвоя не сметна, че има право поради това да забавя целия керван. Един кораб от охраната взе на влекало „Котлас“, ранените бяха прехвърлени на друг кораб и димът от многобройните тръби закри хоризонта отпред: керванът увеличи хода си и тръгна по своя път.
В продължение на пет часа двата изостанали кораба плаваха спокойно с надежда скоро да видят ескадрения миноносец, който началникът на конвоя беше обещал да изпрати насреща, щом керванът мине опасната зона. Но задуха свирепият северозапад, вятърът дигна вълни и влекалното въже се скъса. Цялата команда на „Котлас“, включително огнярите и машинистите (освен ония, които в мрака на трюмовете се бореха с проникването на водата през разбитата преграда и тунела на гребния вал), беше на палубата и изтегляше тежкото влекално въже. С отчаяни усилия можаха да го вържат.
Но въжето се скъса втори път и почти до самата кърма на влекачния кораб. На всичко отгоре появи се и неприятелски разузнавач.
Моряците на „Котлас“ не бяха успели да изтеглят напълно въжето, когато извиканите от разузнавача бомбардировачи атакуваха иззад облаците двата кораба. Стражевият кораб получи две пробойни и като пое към двеста тона вода, заби нос. Бомбардировачите се мъчеха да унищожат охраняващия кораб, като справедливо предполагаха, че без него безпомощният „Котлас“, каквото и да прави, няма да се отърве. Изразходили тежките си бомби, фашистите хвърлиха върху палубата на „Котлас“ само няколко пръскащи се, а после дълго косиха двата кораба с картечни редове. От това загинаха капитанът на „Котлас“, боцманът и няколко моряка; някои бяха ранени.
46
Скула — извивката на корабния корпус там, където бордът се закръглява и преминава в дъно. Б.пр.