Гласът на певеца пресекна. Последната висока нота още звучеше в китарната струна, когато, сякаш се подчини на певеца, внезапно млъкна и камбаната. Илин бързо изтича при матроса Чегодаев, който дежуреше.
— Мотор, Антон Петрович! — прошепна матросът.
На Илин се стори, че долови едва различимо боботене. Моряците дълго стояха в безмълвието на нощта. После пак пуснаха помпата, която бяха спрели.
Наближаваше да съмне, но мъглата не пропущаше слънчевите лъчи и контурите на кораба изплаваха от дрезгавината на утрото много бавно. Илин упорито се мъчеше да определи с младия помощник скоростта на относа на кораба и след дълги пресмятания се убеди, че корабът през нощта е бил силно отнесен към юг-югоизток и се е приближил към вражеските брегове. Изчезна последната надежда за помощ: „Котлас“ беше приел твърде много вода, за да може да се държи дълго на повърхността, а беше отнесен и много далеч.
Под изпитателния поглед на другарите старшият помощник запази спокойствие. Той не искаше да им съобщи печалните вести, преди хората да се подкрепят, и с бодър вид председателствуваше на масата, която по чудо задържаше чиниите на своята наклонена плоскост. Дневната светлина след пълната с тревоги нощ като че ли обещаваше скорошно пристигане на помощ. Моряците се поободриха.
Изведнъж Головин промени лице, отмести шумно стола си и се втурна на палубата. Всички млъкнаха, бързо разбрали каква е работата: помпата беше спряла. Това значеше, че варелът бензин, скачен с маркуч за резервоара на мотора, се е изпразнил и следователно до гибелта на „Котлас“ оставаха броени часове.
— Да идем, приятели, на палубата, на простор, да се посъветваме! — Тия необикновени думи в устата на строгия старши помощник подчертаваха настъпването на критичния момент.
Поради напречния наклон на кораба мъчно се стоеше на палубата. Петимата моряци се опряха с гърбовете си о предната стена на корабоводачната кабина, която ги защищаваше от вятъра, и очаквателно гледаха Илин. Сгърбен и разкрачил крака, за да противостои на люшкането, той обмисляше ония прости и страшни думи, които сега беше длъжен да каже на другарите си. Вълните заливаха кърмата и налитаха на палубата откъм наклонения борд. От време на време корабът потръпваше, сякаш по голямото му тяло пробягваше гърч, и малката камбана глухо звънваше.
— Приятели, няма вече надежда да запазим кораба — почна тихо, без да вдигне глава, старшият помощник. — След един час „Котлас“ ще отиде на дъното. Отнесени сме от вятъра и течението към бреговете на Норвегия, окупирана от германците. Лодките са разбити. Има спасителни салове, но дълго няма да можем да се задържим на тях, а могат да ни приберат… могат да ни приберат само враговете. Значи — плен. Ако оцелеем и се доберем до брега — пак плен… или…
Старшият помощник открито погледна побледнелите другари.
Механикът зиморничаво потръпна. Той си представи парче мръсна земя, обградена с бодлив тел, и зад него — множество измъчени, измършавели хора с погаснали очи… „Не, никога!“ И сякаш му отговаряше, Метелицин закрещя:
— Само не плен! — и стисна тежкия автоматичен пистолет.
Шестимата моряци стояха лице с лице с непоносимата за мъжествени хора участ — да загинат без борба.
— Излишно е — отстрани револвера на помощника огнярят Курганов. — Аз мисля така — удари огнярят с грамадния си юмрук по стената на кабината: — не бива да се оставим да ни пленят, но не е редно и така да умираме. Трябва да се доберем до брега. Ще излезем и ще се бием… Аз например за по-малко от десетина души няма да се продам. А свършат ли се патроните — с това винаги ще успеем… — и Курганов посочи револвера.
Сякаш горещ вятър облъхна моряците от думите на огняря. Смъртта в бой не изглеждаше тежка. Метелицин бързо скри револвера. Илин силно стисна ръката на огняря.
Мъглата се разсейваше, видимостта се подобряваше.
— Да свържем двата сала — разпореди се старшият помощник, — иначе ще ни отнесе бързо на разни страни. Какво сте приготвили? — обърна се той към Метелицин.
— Вода, галета, шоколад, вино… — изброяваше помощникът.
— Водка, спирт. А салами има ли?
— Има.
— Вземете още един автомат от каютата на капитана. Револвери имат трима, една винтовка в запас, натоварете всички патрони. Компас, фенер, дневникът и картите на района за всеки случай… Не забравяйте да си привържете здраво и ботушите!
Старшият помощник критично прегледа как са завързани денковете за саловете и се затече в капитанската каюта. Загърна грижливо дебелата черна тетрадка в една мушама и бегом се върна на палубата. Нарастващият наклон на кораба принуждаваше да се бърза: водата от десния борд приближаваше вече до централната надстройка, кърмата се скри сред вълните. Илин пъхна тетрадката на капитана заедно с картите и дневника в една тенекиена кутия.