Плъзгайки се по мократа наклонена палуба, моряците примъкнаха двата свързани сала по-близо до кърмата, надянаха спасителните нагръдници и бързо изпиха по чаша водка. Огнярят, старшият помощник и кърмчията се въоръжиха с гребла, за да откарат сала по-далече от потъващия кораб.
Решителната минута наближаваше, но моряците неволно се бавеха на палубата. Вътре в кораба се раздаде глух шум, приличен на тежка въздишка. Корпусът потръпна и почна забележимо да потъва.
— Време е! — рязко изкомандува старшият помощник.
Моряците се изправиха и обгърнаха с поглед палубата, прощавайки се с любимия кораб. Чакаше ги самотност и пълна неизвестност. Илин се намръщи и като се хвана за брънката на въжето, затегна сала през фалшборда47. Вълните приеха моряците в ледените си обятия. Саловете се отдалечиха.
— Ех, че вода!… — с голямо усилие продума механикът.
Никой не отговори. Всички гледаха към „Котлас“.
Всеки, който си представя гибелта на кораб само по картинки, обикновено си рисува кораб, потъващ с носа във водата, с въртящи се във въздуха винтове и с развяващ се на кърмата флаг. Но страшно е с очите си да видиш потъващ кораб, особено когато потъва с кърмата си. Корабът сякаш пада възнак, издига в гърчове високо нос, сетне бавно се преобръща, показвайки покритото си със слиз, обрасло дъно, грозно, подобно на разложен труп, и бавно изчезва във вълните. Такова зрелище се изпречи пред очите на моряците от „Котлас“, които вятърът и течението отнасяха в морската далечина.
Никой от тях не можеше да каже колко време беше минало — може би само няколко часа, може би няколко денонощия; в съзнанието на моряците бяха престанали да съществуват обикновените човешки представи. Само волята още живееше в тия полумъртви тела. Тя караше хората да вдигат глава над заливащите ги вълни и да се държат за въжето с ръце, пъхнати до лакът в брънките: китките на ръцете, отекли и сгърчени, не можеха вече да служат на моряците.
Инстинктивното усещане на близостта на брега проникна в отслабващото съзнание на старшия помощник. Илин вдигна натежалата си глава и известно време се бори с плаващите в очите му черни петна. Най-сетне можа да види, че брегът е съвсем наблизо. Мъглата, която беше рядка в морето, се сгъстяваше около брега. В дъното на скалистия коридор — фиорда, — черните врати на който привлякоха вниманието на Илин, мъглата беше като плътна сиво-синя стена.
— Бряг! Бряг! — дрезгаво извика огнярят.
Моряците се размърдаха, събрали остатъка от силите си. Илин извади заветната бутилка със спирт. Деветдесет и пет градусовата течност се вливаше в гърлото и в очите на моряците се появи жив, смислен блясък. Илин дотолкова дойде на себе си, че каза на огняря:
— Хубав десант ще направим сега!
— Трябва да се скрием на брега, додето дойдем на себе си — обади се Курганов.
Стръмните тъмносиви стени на фиорда се приближаваха и израстваха, изплували от мъглата. Сега течението отнасяше моряците наляво, зад един скалист нос или остров, зад който фиордът се разклоняваше, като издигаше по средата скалист клин. От клина се простираше ивица равна земя, обрасла с дървета, есенният листак на които едва се червенееше през мъглата. По-нататък нищо не се виждаше, а близо до устието на фиорда, по урвестия каменен нос, се очертаваха четири бели къщички, които се спускаха една след друга по полегатия склон.
Пред носа вълните започнаха да блъскат саловете. С голям труд моряците можаха да избиколят носа и се озоваха в спокойна тъмна вода, в белезникавия полумрак на гъстата мъгла. Отвесните скали се отдалечиха и образуваха полукръгло заливче. Близкият бряг на заливчето представляваше струпани огромни камъни, разделени от тесни протоци. Между тия камъни се виждаха две високи мачти на ветроход, а по-нататък през мъглата смътно се рисуваше цяла гора от мачти.
Илин тихо цъкна с език от изненада. Моряците със своя сал внимателно се придвижваха по протока, укрити надеждно от надвисналите от двете страни черни камъни. Тесният отвор се прегради от стърчилото на кораба, мачтите на който моряците бяха забелязали при входа в заливчето. Напрегнато изпънали шия, и шестимата се мъчеха да разгледат тоя кораб. Нещо в неговия външен изглед подсказваше, че корабът отдавна не е плавал в морето; дървеното стъкмяване беше прибрано, а шевовете, натъпкани с кълчища, се виждаха като ясни сиви линии по черния борд.
47
Фалшборд — лъжестена — леката обшивка, която представлява продължение на борда на горната палуба. Б.пр.