Моряците завързаха тихо сала за тъпия нос на ветрохода и внимателно се ослушаха. Никакъв звук не долиташе от палубата или отвътре. Корабът очевидно беше пуст. Старшият помощник мълком кимна. Другарите го разбраха без думи. По тясната ивица вода между левия борд на кораба и каменистата урва хората бързо се добраха до кърмилото с надежда да се качат по него на кораба и видяха висещата по правоотрязаната кърма въжена стълба.
Не беше трудно да се изкачи човек по стълбата, като се залови здраво за кърмилото, но се оказа, че на моряците не достигаше сила за това. Най-сетне огнярят с отчаяно усилие изтика старшия помощник нагоре и скърцайки със зъби от напрежение, сам се изкачи с въжето на шия. На палубата всичко се завъртя пред очите и на двамата. Илин падна, но огнярят устоя и започна да размотава въжето, за да помогне и на останалите да се изкачат на палубата.
Изведнъж някъде долу заскърцаха дъски под нечии тежки стъпки — на палубата израсна една огромна фигура в синя рубашка, високи морски ботуши и… спря изумена. Вятърът разрошваше светлите като слама коси и тясната златиста брада, с която беше обрасло едрото смело лице на непознатия. Курганов се изправи — двамата светлокоси великани стояха един срещу друг. Илин също се вдигна и застана до огняря.
Високият норвежец изпитателно разглеждаше непознатата униформа и каза нещо, като посочи към морето. Илин и Курганов се спогледаха, сетне старшият помощник решително каза по английски.
— Руски моряци… спасихме се от потънал кораб.
— Ръшън, ръшън… — забрътви норвежецът, явно развълнуван. Той посочи с ръка около фиорда и добави, като кълчеше английските думи: — Германци, има навсякъде, ще ви хванат… — и сви в юмрук разтворената си длан.
Огнярят тръсна глава и се престори, че се прицелва с винтовка. Норвежецът отново изгледа внимателно моряците — едва забележимо присмехулно пламъче блесна в спокойните му очи. В тоя миг иззад борда се появи главата на Метелицин. Безпокойството за другарите беше дало сили на останалите върху сала и те бяха почнали да се катерят на ветрохода. Норвежецът неволно се дръпна назад, но огнярят го взе за ръка — просто, по другарски — и го заведе до борда. Норвежецът пак се затревожи и произнесе няколко думи, от които една беше английска: „скрийте“. С негова помощ моряците вдигнаха на борда саловете, а сетне с красноречива мимика норвежецът обясни, че скоро ще задуха вятър от фиорда и ще прогони мъглата; затова всичко от палубата трябва незабавно да се махне.
Спуснаха саловете в трюма. Норвежецът запали фенер и поведе нечаканите гости долу, в носовата част на ветрохода. Превит одве, той се гмурна в ниската вратичка на едно малко помещение, нещо като склад или шкиперка, и закачи фенера на тавана, като трополеше енергично с грамадните си тежки ботуши. По негов знак моряците се намериха зад масивната преграда в малка каюта, затрупна със стари корабни платна, които норвежецът постла на пода.
На тавана се подаваше петата на стърчилото, обхваната от железни пръстени и обградена с масивни дъбови греди. Съответно на наклоненото положение на стърчилото таванът на каютата се издигаше към носа, а към изхода се снишаваше така, че можеше да се влезе само ако силно се превиеш. Неподвижният въздух, пропит от миризмата на смола, на стари корабни платна и на дъб, се стори на моряците горещ — техните нашибани от водата и вятъра лица пламнаха. Домакинът коленичи и поднови жестикулацията, като повтаряше често по английски: „Не отваряйте! Не отваряйте!“ Илин обясни на другарите, че норвежецът навярно се кани да си отиде и моли русите да не отварят, ако някой се качи на кораба. Когато се върне, ще им почука така: юмрукът на норвежеца даде по пода два пъти двойни удари, както бият склянките48. Илин каза на норвежеца „Йес“ и той бързо излезе, като притвори грижливо вратата.
Известно време моряците мълчаливо се споглеждаха. Топлото помещение приятно ги обгръщаше и замъгляваше разсъдъка им. Приспиваше ги.
— А не отиде ли този приятел да доведе фрицовете? — тревожно попита механикът, изразявайки общото недоверие, което породи у моряците бързото излизане на домакина.
Само огнярят енергично запротестира:
— Аз пръв го посрещнах и надникнах, може да се каже, в самата му душа, когато си мислех дали да го фрасна по кратуната. Не, той е моряк и смел човек, няма да държи за фашистите, които сквернят родината му. Можем да му вярваме.
Старшият помощник подкрепи огняря.
— Каквото и да правим, няма къде да се денем, оръжието ни е с нас, норвежецът не знае за него. Скоро ще се мръкне. Ще се барикадираме здраво и ако почнат да чупят вратата, бездруго ще чуем. Затова пък ще си отдъхнем както трябва, а сетне… Утрото е по-мъдро от вечерта.
48
Склянка — корабна камбана, чрез която се отбива времето всеки половин час със съответни двойни удари.