Илин се намръщи и погледна морето. По-наляво от стърчилото, покрай черната сянка на скалите на фиорда, морето се преграждаше в далечината от верига куполообразни, близко разположени острови. Те приличаха на кокалчетата на исполински подводен юмрук, които се издаваха над морската повърхност. „Ще обиколим носа, ще държим по-вдясно и едва след десетина мили ще легнем на чист запад“ — продължи да съобразява старшият помощник. Стъкмяването на кораба все още не му даваше покой. „Да беше шхунка51… и всичко друго, само че по-малко и с наклонни платна…“ Той се преви през борда и прочете надписа на носа: „Сволвер“.
Предсказанието на старика-норвежец се сбъдна съвсем точно. Привечер фиордът се изпълни с много гъста мъгла, още по-непроницаема от вчера. Моряците излязоха горе и веднага грабнаха пушките: на палубата една подир друга започнаха да израстват човешки фигури. Скоро корабът беше пълен с хора. Бавно, но без да губят нито една излишна минута, норвежците обтягаха въжетата, измъкваха, разгръщаха и вдигаха платната, като се усмихваха на руските моряци. Управляваше ги набит старик, който ниско подвикваше на работещите.
— Той е стар капитан — обясни на Илин познавачът на английски, който беше идвал сутринта.
Опасната работа се приближаваше към своя край. Набитият капитан дойде при Илин и му стисна ръката:
— Аз съм Оксхолм. Всичко е готово. Поставих платната по линията на вятъра, какъвто е сега. Духне ли от фиорда — за такова положение напречниците трябва да бъдат поставени за заден страничен вятър. Когато вятърът ревне от фиорда, няма да имате време да обръщате напречниците: прекъсвайте котвените вериги и тръгвайте. Да, и още нещо: съвсем горните платна не сме поставили. Те са изгнили. Предните триъгълни платна също не са всички. Вместо горното междинно триъгълно платно поставихме платното за в случай на буря.
— Благодаря — отвърна Илин, когато съобрази, че няма най-горното платно — онова, което стоеше на същата оная ужасна височина, която го порази в първия момент, и облекчено въздъхна.
Вятърът стихна, слабо пляскащите платна увиснаха, времето за бягство наближаваше. Бършейки си потта, норвежците мълчаливо като преди приятелски стискаха ръцете на съветските моряци или ги тупаха по рамото и изчезваха зад борда. Курганов прегърна домакина на ветрохода, като му повтаряше фамилното си име, додето той не произнесе почти чисто: „Курганофф“.
— Вятър и сполука! — долетя иззад борда гласът на капитан Оксхолм. — О, вятър има, разклепвайте веригата. Гуд бай!
Платната, които се губеха в мъглата над главите на моряците, огладиха гънките си. Вятърът от фиорда тихо зашумя във въжетата. Оставаше малко време. Огнярят се въоръжи с отрано приготвените инструменти и почна да избива желязната клечка, разединявайки горното парче на котвената верига; механикът се залови за другото. Мъглата заглушаваше ударите, но все пак те се разнасяха из залива. С грохот, който накара моряците да трепнат, котвената верига падна във водата, след нея — другата. Едва доловим тласък мина по кораба; бавно, почти неусетно той тръгна. С увеличението на скоростта най-после кърмилото започна да действува, и то навреме: дори и в такава мъгла можеха да се различат напреде смътните контури на скалистия нос.
— Кърмилото наляво! — тихо изкомандува Илин, без да снема ръка от кърмилното колело.
Тъпият тежък нос едва чуто пляскаше о водата: вълнението стана попътно, стърчилото бързо се метна наляво. Титаренко, захапал устна, завъртя кърмилното колело в обратна посока.
— Пада под вятър, задържай! — шепнеше Илин, като се взираше в сивата стена на мъглата, която стърчилото на кораба промушваше.
За щастие изходът на фиорда беше широк. Като отминаха носа, Илин зави на север по посока към вятъра. В гъстата мъгла корабът безшумно плаваше в открития океан, напущайки норвежкия бряг, дето съвсем неочаквано за самите тях съветските моряци бяха получили другарска подкрепа от толкова хора. Предсказанието на стария моряк се сбъдваше — бригантината не срещна никого.