След един час тя пак легна на запад със заден страничен вятър и тръгна явно по-бързо. Старшият помощник събра малобройната си команда, каза й, че ще трябва пътем да изучава ветроходната наука и й предложи засега да се запознае със стъкмяването на бригантината.
— Поблъскайте си главите, мислете как да се оправим в случай на нужда. Всички познавате лодъчните платна, изучете сега настоящите. Ето например корабът бяга от вятъра, значи трябва…
— … да се намали площта на платната на предната мачта — бързо отговори Метелицин.
— Правилно! Макар и неизгодно, но ще трябва да приберем брамсела52: малко ни са платната на задната мачта нямаме уравновесена ветрилна площ. Всички трябва да се заловим за тая работа, а аз не мога да се отделя от кърмилото, додето Титаренко не свикне.
— Ние четиримата — обади се механикът.
И моряците се спуснаха към лебедките.
Бригантината отиде далече в открито море и силно се люшкаше върху големите вълни. Метелицин пръв стигна площадката на мачтата и стараейки се да не гледа надолу, се покатери по страничните крепители, като се добираше до горния мачтов напречник. Палубата се губеше в мъглата, мачтата чезнеше далече долу, а вторият удължител на мачтата изглеждаше крайно тънък. Чуваше се от време на време как пращи в съединителя.
При всеки наклон на кораба мачтата описваше дъга във въздуха. Когато бригантината потапяше нос, мачтата сякаш се проваляше под Метелицин и той конвулсивно се вкопчваше за напречниците на страничните крепители. Още по-лошо се стори на младия моряк, когато вълната издигна кораба — огромната мачта връхлетя върху него, сякаш желаеше да го удари, краката му отидоха напред и той увисна над палубата с гърба надолу. По челото на Метелицин изби пот, леко му се повдигаше от необичайната височина. Но той бързо се съвзе и можа да разгледа устройството на разните въжета.
С общи усилия на крепителните плочки при бордовете на кораба бяха намерени краищата на тия въжета — десни и леви. Притиснали с корем платното и опрели нозе в неустойчивите, люлеещи се като люлка висулки53, „параходните мореплаватели“ успяха да се справят с необикновената задача. Въпреки тъмнината брамеелът бе прибран.
Вятърът много се усили и започна да се изменя, но екипажът на бригантината беше вече посвикнал с въжетата. Напречниците бяха обърнати както трябва, ветрилната площ бе уравновесена и старият кораб се носеше по морето със скорост десет възела. Единственото нещо, което смущаваше моряците, беше силното скърцане и трясъкът, който идеше някъде от дълбочината на кораба.
— Винаги ли е така във ветроходите? — попита недоумяващ Метелицин старшия помощник. — Момчетата се безпокоят да не би да се разпадне нашият кораб.
— Не знам. И според мене нещо не е в ред. Водата в трюма не се ли увеличава?
— Тече по малко, но каква теч е това: с двете помпи поизпомпахме — и е сухо вече.
— Ще сляза сам — реши Илин, — а вие останете тук.
Старшият помощник взе оставения от норвежците фенер и слезе в трюма, стъпвайки по покритите с вода несигурни дъски, наслагани върху баласта. Силен трясък изпълваше душното пространство на трюма и заглушаваше шума на морето, което се блъскаше о дървените бордове. Като се поразходи из трюма, старшият помощник си уясни, че почти целият корпус на бригантината издава трясък, а раздиращото ушите скърцане иде от корабните мачти. Илин постоя и се върна на палубата.
— Лошо, разбира се — отговори той на въпроса на помощника. — Дявол го взел, разхлабил се е нашият кораб, пък навярно и неподвижното въжено стъкмяване би трябвало да се обтегне още веднага.
— Нощта е като въглен, къде ще го обтягаме с един-единствен фенер!
— Опитайте се все пак.
— Сега ще започнем.
— Вземете фенера!
— А на вас не ви ли трябва при компаса?
— Ох, моряче! — разсмя се Илин. — Не съм и погледнал компаса! Спиртът от котелната е отдавна вече изпит или изсъхнал. Накъдето духа вятърът, натам и ние, само по-скоро да се измъкнем. И не е ли все едно — запад, югозапад или северозапад? Среща с англичаните за съжаление не сме си определили. Вие навярно бихте искали това да стане по всички морски правила — при преден вятър и с промяна на курсовете? А как вие четиримата, драги, ще се справите с тия платнища? Там е майсторлъкът. Аз си имам джобен светещ компас и работата е наред… Дявол да го вземе, как ми се пуши…
53
Висулки — въжени люлки под напречниците, на които стъпват моряците, когато поставят и прибират платната. Б.пр.