За Илин и за кърмчията нощта минаваше в напрегнато вслушване как свири вятърът в платната. Щом шумът на вятъра се усилваше и завиваше по-пискливо, двамата моряци вече знаеха, че корабът се е насочил към вятъра. Порасналото съпротивление на кърмилното колело незабавно сигнализираше за същото. За останалите четирима нощта мина в непрекъснатата работа с въжетата. Моряшките ръце, свикнали с работа от съвсем друг род, боляха, а по дланите им се образуваха мехури.
На сутринта корабът срещна голямо вълнение. Вятърът поотслабна, но грамадните вълни растяха и мятаха бригантината като треска. Ходът на кораба стана неравен, през време на конвулсивните гмуркания платната тежко пляскаха. Трясъкът и скърцането се усилиха; дъските на палубата сякаш вибрираха и се огъваха под краката.
— Ще се разпадне нашият кораб, честна дума!… Ето водата почна да приижда по-забележимо — мърмореше механикът.
— Какво се плашите, Матвей Николаевич? — неуверено възрази Метелицин. — Засега добре вървим…
— Тоя „марсофлот“ не ми е по сърце, нищо не разбирам от тая работа. А когато не разбираш, не се чувствуваш добре… както и вие, мили Витя. — И механикът снизходително потупа Метелицин по рамото.
Метелицин избухна и зина да възрази, но в тоя миг се раздаде рязък, сух трясък и оглушителни плясъци — разкъсано изведнъж на няколко места, долното платно на предната мачта биеше по мачтата и предните крепители. Огромните парчета платно се завиваха около въжетата и шибаха спусналите се към платното моряци. Чегодаев получи такъв удар по лицето, че се повали на палубата.
— С нож, режете с нож повдигателните въжета! — завика отдолу старшият помощник.
Съветът дойде тъкмо навреме. Изпод напречника излетяха бели вълшебни килимчета, които се впиваха в предните крепители, сякаш не желаеха да се разделят от кораба, и полетяха, като се виеха и губеха зад издигащите се пред ветрохода огромни вълни.
Новите ветроходни матроси начело с „боцмана“ Метелицин смутено застанаха пред старшия помощник.
— Тук вие не сте виновни — мрачно каза той, — платната изглежда са много изгнили.
В продължение на три часа препускане по вълните бригантината загуби още три платна — горното платно на задната мачта, едно предно триъгълно платно и горния марсел; ту се късаха въжетата, ту се раздираше изгнилият плат. А вълните все растяха, нахвърляха се на кораба и задържаха и без това забавения му ход.
— Само да не излезе буря! — викаше старшият помощник на своя помощник сред трясъка и скърцането на мачтите и въжетата. — Жалко, че нямаме барометър. Да затегнем по-плътно люковете, да поставим макарите за движението на повратника.
— Ами с платната какво да правим? — тревожно попита Метелицин.
— С платната ли?… — провлече старшият помощник. — Ей сега. Чакайте да помислим… Повече от половината платна вече ги няма, но трябва, трябва…
— Да бяхме свалили долното платно на задната мачта — боязливо подсказа помощникът.
— Долното платно на задната мачта, то се разбира от само себе си. Тогава на задната мачта ще ни остане само това наклонно платно, което се движи по предния крепител на задната мачта. Оня ветроходен специалист каза, че то е специално за в случай на буря. Разбира се, ще трябва да свалим предните триъгълни платна, но на предната мачта ни остана едно-единствено платно и долният здрав марсел. Ще трябва да го оставим, само наглухо да го намалим. И после, струва ми се, спускат се на палубата горните напречници и наклонникът — ето това трябва да се направи. И кажи-речи, това е всичко. Започвайте от платната. Смятате, че трябва още нещо ли? — попита Илин, загледан в объркания помощник.
— Не, какво повече, Антон Петрович, но… как ще намалим наглухо тоя марсел и какво значи наглухо?
Илин разясни на Метелицин, като сам се чудеше как са могли да се запазят тъй дълго в паметта му всичките тия подробности по правото ветроходно стъкмяване. А моряците вече шетаха край бордовете и опъваха макарите и повдигателните въжета, а сетне се покатериха на напречниците. Площта на огромното платно много се намали. Моряците теглиха още и като я намалиха до крайния предел, започнаха да завързват въженцата.
— Ако поплаваме така два месеца — добри ветроходци ще излязат от нас! — каза Илин на Титаренко, който се, беше върнал при кърмилото след кратка почивка.
Украинецът кимна утвърдително, като следеше гигантската вълна със стоманен отблясък, която страшно се надигаше отдясно.
Свила крилата си, бригантината сега приличаше на голяма опърпана птица. Гъсти облаци закриваха небето. Вятърът ту отслабваше, ту налиташе на пориви и донасяше отдалече като че ли хор глухи вопли, в които понякога се врязваха пронизителни тръбни звуци.