В гласа на приближаващата се буря имаше тягостно и зловещо очарование Исполинската й мощ беше готова да се стовари върху старата бригантина, която се мяташе по вълните, и шестимата моряци се почувствуваха също така самотни както тогава, когато напущаха своя потъващ „Котлас“.
Морето беснееше. Огромните, цели покрити с пяна вълни се издигаха на десетметрова височина. Вятърът с рев отсичаше гребените им и пяната, прилична на разрошени бели коси, летеше по вятъра. Сякаш всяка от исполинските вълни, като израстваше из морето, простираше дългите си ръце към кораба. Всички звуци на морето се сляха в непрекъснат тежък гръм, на който пригласяше ревът на вятъра.
Бригантината с единствен оцелял марсел се носеше по вятъра. Скърцането на кораба и човешките гласове потънаха в оглушителния тътнеж на бурята. Мачтите като че ли безшумно се люлееха и огъваха в своите гнезда, заплашвайки да се сгромолясат върху палубата. Стърчилото ту се устремяваше надолу с намерение да се забие в стръмната водна стена над дълбоката бездна между две вълни, ту се мъчеше да пробие потъмнелите облаци. По палубата се въртеше и носеше разпенена вода, която се изливаше като водопад от шканците54. Понякога предната половина на кораба изчезваше, отрязана от стена пяна, която плисваше през палубата, или гигантска вълна догонваше бягащия ветроход и се прекатурваше през него. Тогава, вкопчани с всички сили за перилата, свити и затаили дъх, моряците чувствуваха как под тях корабът потъва, смазан от многотонна тежест, и накрай внезапно, сякаш събрал всичките си сили, се изправя, отхвърля от себе си лепкавите пипала на морето, които, залъкатушени и разпенени, се устремяват обратно зад борда.
Старшият помощник и Титаренко, обливайки се в пот под подгизналите си дрехи, здраво държаха кърмилното колело. То се съпротивяваше и най-малката грешка на кърмилото заплашваше с незабавна гибел. Илин се стараеше да предусеща в бесния танец на вълните оная линия, по която корабът — подобно на човек, пазещ равновесие над пропаст — можеше да се надява, че ще опази съществуването си.
Останалите моряци, изнемогващи от умора, непрекъснато работеха с помпите: водата в трюма — от раздалечилите се шевове — бързо се покачваше. Никой не изпитваше страх: крайно яростна беше борбата за живот.
В просторната каюткомпания на английския кръстосвач „Фирлес“ блестеше ярка светлина. По-голямата част от свободните офицери се бяха събрали тук и се бяха разположили в удобните кожени кресла. Клатенето изтощаваше и не даваше възможност да се заеме човек за нещо или да спи.
— Ужасно нещо е, джентълмени, да бъдеш сега в морето! Нашето патрулиране съвпадна с началото на есенните бури — каза младият лейтенант на своя съсед.
— Нищо, скоро ще се приберем в базата — обади се съседът, без да отваря очи.
— Свирепо е тук морето — продължи лейтенантът. — Сега разбирам защо норвежците се славят като най-добри моряци в света!
— Где сте чували това, Нойес? — насмешливо и небрежно попита друг офицер. — Най-добрите моряци сме ние, англичаните.
Офицерите заспориха. Настроението малко се оживи. В каюткомпанията, като си избърсваше очите с кърпа, влезе още един офицер, червеното лице на когото говореше, че иде от палубата. Няколко гласа един през друг поздравиха влезлия:
— Най-сетне, Кетъринг. Сменихте ли се?
— Отегчавахме се без вашите старинни разкази…
— Какво има горе?
— Сатанински бал — отговори Кетъринг на последния въпрос. — Сега самият капитан е на мостика. Ще обърнем на попътен вятър.
— Отлично! — зарадва се някой.
— А ние тук спорехме, сър — почтително се обърна към Кетъринг лейтенант Нойес. — Очакваме вашето просветено заключение.
— За какво е спорът?
— Кои моряци са най-добрите в света.
— И какво решихте?
— Мненията се разделиха — намеси се офицерът, който беше започнал спора с Нойес. — Аз твърдя — ние, англичаните, Нойес — норвежците, Уотсън — японците, а Колвър се кълне, че по-добри моряци от турците няма и не е имало.
— Спорът е интересен — усмихна се Кетъринг, — но аз се боя да бързам със заключението. Мога да ви разкажа една малка история, която се е случила преди повече от един век. След това ще обсъдим всички доказателства в полза на тази или онази нация. Може ли?
Офицерите се съгласиха. Кетъринг се настани по-удобно в креслото, разкрачи дългите си крака и си запали лулата. Помълча малко и започна:
— Знаете, че преди войната работех в архивата на Адмиралтейството по нареждане на Ветроходния клуб. Между другите документи открих интересния рапорт на полковника от индийските колониални войски Чеверлендж и сублейтенанта от флота на негово величество Хубърт за причините на гибелта на тримачтовия кораб от Ост-Индийската компания „Файри Дрягън“ в хиляда осемстотин и седемнадесета година. Тоя кораб попаднал в голям циклон в Индийския океан. Вятърът налетял така внезапно, че дървеното стъкмяване на кораба било силно повредено и товарът се разместил в трюмовете поради наклона. Само опитността на изкусния капитан и героичната работа на матросите извели „Файри Дрягън“ от крайно опасното положение. За нещастие вятърът бил предвестник на страшен циклон, на който повреденият кораб в края на краищата не могъл да устои… Дявол го взел! — Прекъсна разказа си Кетъринг.