Кръстосвачът се наклони на борда си, рязко се изправи и се метна на противоположната страна.
— Слава богу, обърнахме… Когато разбитият кораб вече потъвал в океана — продължи разказа си Кетъринг, — от него забелязали един бриг55 от неизвестна националност, който се движел също по вятъра и догонвал потъващия „Файри Дрягън“. Тромавият широк корпус на кораба от време на време изчезвал целият в огромните вълни, само върховете на двете му мачти се виждали. Корабът се движел с единствено платно, което не отговаряло на силата на циклона — с долния марсел. Поразени от благополучното състояние на кораба, моряците на потъващия кораб дали сигнал за помощ. Неизвестният бриг почнал да се приближава предпазливо към „Файри Дрягън“, но в това време „Файри Дрягън“ полетял към дъното…
В каюткомпанията бързо влезе старшият офицер в мушама, от която водата още се стичаше, и пътем каза на стюарда:
— Уиски!
— Да не се е случило нещо, сър? — тревожно попитаха офицерите, приповдигайки се от креслата.
— Нищо. В морето се вижда един ветроход от неизвестна националност с един марсел; плава с попътен вятър като нас.
— Какво е това, сър? — скочи Кетъринт. — Да не би да е вражески двумачтов кораб?
Сега дойде ред на старшия офицер да се учуди:
— Отгатнахте, Кетъринг! Да бъда проклет, ако зная по какъв начин. Лошо го чака. Сигнализирах — не отговориха; само запалиха, струва ми се, ракета — нещо пламна за секунда. Сега е невъзможно да им помогнем, но се движим с един и същ курс и бурята започва да утихва. Сигнализирахме им да се държат около нас, но да не се приближават, иначе ще ги потопим. Дали не е някоя германска уловка?
Старшият офицер изпи своето уиски и излезе. След него се отправи към изхода и Кетъринг.
— Стоп! Разказа — на най-интересното място! — завикаха подире му.
— Непременно ще го доразправя, само да погледна, кораба — отговори Кетъринг вече иззад вратата.
След него започнаха да се вдигат и другите офицери.
Бурята утихна. Червените лъчи на залязващото слънце тук-там се прокрадваха през облаците. Пурпурни отблясъци змиевидно лъкатушеха по мократа палуба.
Току-що беше завършена трудната маневра — да се вдигне спасителната лодка. Хората, които се бяха събрали на палубата, почтително се разстъпиха пред шестимата руски моряци, които старшият офицер поведе да се преоблекат.
След известно време офицерите обградиха Кетъринг, който се върна от командира:
— Е, как са русите?
— Спят — усмихна се Кетъринг и накратко разказа чудното приключение на шестимата моряци от „Котлас“.
— Това се казва приключение! — възкликна лейтенант Нойес. — Шестима „параходни“ моряци — а се справили с такъв ветроходен кораб! А ние смятахме русите за сухопътна нация.
Дългото мълчание, с което бе отбелязан подвигът на русите, бе нарушено от един висок офицер:
— Кетъринг, а края на вашия разказ? Той така чудно съвпадна с появата на кораба, че аз съм готов да мисля…
— Не сте сбъркали — бързо отговори Кетъринг. — Съдбата го доразказа вместо мене. Оня бриг на име „Ниор“ бил френски кораб, но командата била руска и след смъртта на капитана — французин — корабът бил управляван от помощника му — русин. Руските моряци показали тогава изумително изкуство. Те сполучили да спасят част от екипажа на „Файри Дрягън“, сред който се намирали и авторите на рапорта, и благополучно да се справят с циклона въпреки грубото стъкмяване и тромавия вид на брига. Започвайки тоя разказ, аз исках да ви покажа, че има нация, морските способности на която често се недооценяват…
— Стига, Кетъринг! — прекъсна го високият офицер. — Мигар смятате да поставите русите наред с англичаните? Ние сме създали цялата култура на мореплаването, науката за морето, всички флотски традиции… Та как може континентален народ да излезе толкова способен в морското изкуство?
55
Бриг — двумачтов ветроходен кораб с право ветрилно стъкмяване, имащо наклонник на главната мачта. Б.пр.