„Лесно е да бъдеш добър между добрите, много по-трудно е да бъдеш добър между лошите“ — така говореше новият му приятел, зулусът Инценга. Ауробиндо се бе срещнал със зулуса, също студент, само че от друг университет, Блюмфонтейнския, в затвора, където бе попаднал по също тъй подло обвинение, както и самият той. Инценга му бе съобщил, че между затворниците се търсят хора за тежка работа в Австралийската пустиня, където белите не могат да работят поради горещината, а цветните работници бягат вследствие на трудните условия. За една година работа там на осъдените за не много тежки престъпления се зачитали три години затвор. Зулусът бе посъветвал Ауробиндо да рискува и отработи една година, в замяна на което щеше да напусне бързо затвора и да се върне към живота. Индусът се съгласи и се озова заедно с двеста подобни на него затворници — негри, индуси, малайци — в Австралия. Но сега, макар че Инценга, който не падаше духом, се намираше на десетина-двайсет метра от него, в друг камион, Ауробиндо се измъчваше от съмнения. Тъпото съществувание на изтощен работен добитък сред също такива отънели другари беше много тягостно за нервния индус. Ауробиндо започваше да мечтае за тишината на затворническата килия, където можеше поне спокойно да размишлява, потънал във, философско безразличие. Но щом започваше, да мисли за срока, изведнъж усещаше прилив на сили, угасващата в душата му надежда възпламваше наново…
Камионът зави, слънцето позлати прашните гънки на брезента и напомни остро на индуса гънките на завесите в родната му къща. За миг Ауробинго се унесе в мисли за онзи далечен и недостъпен за него свят.
Ауробиндо вървеше, гордо изправил глава с белоснежен тюрбан. Правите улици на Йоханесбург бяха пълни с тежък зной. Миризмата на напечения асфалт се смесваше с дъха на изгорял бензин. Минувачите, редки в този час на януарския слънчев пек, се криеха под редиците бели навеси, които засенчваха витрините на магазините.
Във входа на голяма къща се бе подслонил възрастен вестникар, който съобщаваше последните новини с дрезгави и лениви подвиквания. Като се изравни с него, Ауробиндо излезе от своята замисленост.
„Мелън защищава своите позиции в комитета на ООН с прямотата и твърдостта на истински британец… Ние няма да позволим намеса в нашите вътрешни работи… Долу комунистическата пропаганда и сълзливото съчувствие към индусите!…“ — викаше дрезгаво вестникарят, като размахваше връзка нови вестници.
Младият индус побърза да вземе вестник, като се мъчеше да не забелязва лукавата гримаса на стария пияница.
Най-лошите опасения се оправдаваха. Нито пълните с истинска човешка хуманност речи на съветските лидери нито изказванията на индийските делегати бяха дали резултат. Реакционерите в правителството на Южноафриканския съюз продължаваха да беснеят, а Съветът на безопасността не искаше да се намесва… Смътно усещане на приближаващо се нещастие залегна в душата на Ауробиндо. Мислите на индуса се пренесоха към неговите сънародници. Как различно възприемат те редицата притеснения тук, в тази страна, станала са мнозина втора родина! Ауробиндо и не познаваше друга родина. Нима в Орис, където се е родил баща му, индусите са в по-добро положение? Спомни си за младия Ананд-Наду от обогатителната фабрика на де Бирс, който посещаваше вечерните курсове, където преподаваха студенти-доброволци. Ауробиндо често разговаряше с него и отдаваше нужната дан на силата на ума му. Сега Ананд-Наду е в затвора и с него няколкостотин индуси — онези, които мислеха сериозно да се борят срещу притесненията… Това е и целият техен кратък път. Нима не е по-прав той, Ведантовият последовател, който носи името на Ауробиндо Гоза, най-великия философ на Индия? Вътрешният път на усъвършенствуване, ето единствения път, който ще го доведе до тържество над угнетителите, над грубата им сила и животинските им инстинкти. И все пак той не можеше да не мисли за онези, които бяха в затвора, без чувство на неволно уважение. Мнозина други се бяха преклонили покорно пред неизбежната съдба. Едни — с отчаяние, други — богатите — с надежда, че ще подкупят чиновниците и съдиите. Но неговият път не е нито единият, нито другият.
Младият индус незабелязано стигна до своя дом. Дългият входник го посрещна с приятен полумрак. Домашните му отсъствуваха и Ауробиндо бързо влезе в стаята си, която гледаше към дъното на двора. Зад открехнатата врата се чуха леки стъпки. Гласът на сестра му го повика. Момичето бързо влезе, разтревожено от нещо, с гневни думи: