— Знаеш ли, Ауробиндо? Това става нетърпимо! Извикаха баща ни в полицията и го заплашиха, че ще го изселят оттук. Не им се харесва, че ти си студент и скоро ще станеш лекар. Търсят за какво да се заядат… Бъди предпазлив! — момичето вдигна отпуснатата ръка на брат си и я притисна към бузата си.
Ауробиндо се обърна към сестра си и я погледна ласкаво. Черните очи изпод дългите ресници му отговориха с предан поглед. Бронзовото лице на сестра му както винаги зарадва Ауробиндо със своята нежна красота, често присъща на дъщерите на индийския народ. Ауробиндо докосна нежно синкавочерните коси, прикрити с небесносиня копринена забрадка, и започна да уверява сестра си, че нищо не го застрашава. Ако знаеше, че след два дни ще бъде откаран в полицейския автомобил като тежък престъпник!…
В северната окрайнина на пустинята Джибсън се проточи тъжна верига хълмове от червен пясъчник. Наоколо, докъдето поглед стигаше, се простираха безброй пясъчни могилки, обрасли с кичури рядка, висока, извънредно бодлива трева — спинифекс. Силният вятър почти не полюшваше твърдите и стърчащи сиви стъбла, но затова пък изпълваше въздуха с облаци прах, през който дори светлината на ослепителното слънце изглеждаше червеникава. Тази червеникава светлина, червените петна на голия пясък между редките кичури спинифекс и червените скали по склоновете на хълмовете подчертаваха безнадеждността на пустинята, сякаш загубена на край света. Високите гъсталаци от малли-скреб — евкалиптов храст — се простираха на ленти между пясъчните ивици, но само усилваха нерадостното впечатление с мъртвия сиво-зелен цвят на своите твърди листа, извърнати ребром към небето.
На изток хоризонтът беше по-ясен и там, много далече, едва се очертаваше над пясъчното море в призрачна синкава мъгла острият връх на планината Разрушение. Но на запад в пурпурната пелена на прашния въздух се виждаха неочаквано ясни контури на някакви постройки, стоманени кули. Нощем зрелището беше още по-поразително. В непрогледната тъмнина горяха като големи звезди ярките светлини на наблюдателните кули, разливаше се общото сияние на осветените здания, работилници, строителни площадки…
Зулусът Инценга събираше грижливо всички трохички от скъпоценния тютюн и тъпчеше своята саморъчно направена лула. Двамата другари лежаха един до друг в самия край на дървения одър, под ниския покрив без стени — място за нощна почивка на стотици работници. Силни електрически лампи на високи стълбове хвърляха рязка светлина в дълбокия мрак на пустинната нощ. Някъде вдясно, край бодливата ограда, се чуваха ленивите стъпки на часовоя. Неизвестно защо из цялата строителна територия имаше много пазачи, макар че да избяга човек от лагера в околната пустиня, беше все едно да се обеси.
Слабият повей на вятъра едва облъхваше оголените тела — индусът и зулусът бяха само по набедреници. Черната и бронзовата кожа еднакво лъщяха в светлината от стражевите фенери, която падаше на края на одъра. Ауробиндо си търкаше ръцете — те се бяха превърнали в мазолести, груби лапи с обезобразени нокти. Някога, безкрайно отдавна, той мечтаеше за най-тънки операции по нервна хирургия. Представи си такава операция, извършвана с неговите лапи, и горчиво се усмихна. Инценга разпали лулата си и сякаш отгатнал мислите на индуса, каза:
— Забавно е да си помисли човек, че ей тук, в тази безлюдна пустиня, лежат двама студенти, които от девет месеца работят като земекопачи и зидари. Навярно светът е много богат с медици и хидрогеолози… — зулусът се разсмя тъжно. — И как човек зависи от своята жизнена обстановка!… Ето ние с тебе сме в Австралия — такава интересна страна, някога наричана рай за белия човек. А какво видяхме тук освен пустиня? Дори успяха да ни стоварят в най-тъжното пристанище… Другаде растат исполински гори от сто и шейсет метрови евкалипти, разстилат се цветущи простори от небесносини треви, плуват черни лебеди… А колко е интересна Австралия за хората на нашата наука — хидрогеологията! Огромни басейни от подземни напорни води, много стари по своя произход — такива са и нашите артезиански кладенци тук, в това загубено място. Повечето от тези води са горещи — дълбините на австралийския материк по някакви тайнствени причини са по-горещи от дълбините на всички други материци на света… Да, всичко това трябва сега да се забрави — прекъсна думите си зулусът, — иначе няма да изтърпиш и онова, което е останало!