— За какво? — попита нетърпеливо Ауробиндо.
— С диваците те са по-спокойни. По-лесно се чувствуват бели богове, непогрешими и неразбираеми…
— Стига си се шегувал! Какво именно чу от тези богове?
— Единият каза: „Ето че свършихме тук преди срока“. А другият отговори: „Остана само мишената на Русалковите рифове…“
— Мишената ли? — възкликна Ауробиндо.
— По-тихо! Да, именно мишената, не съм чул криво. Но какви са тези Русалкови рифове?
— Не зная. Някакви малки островчета в океана…
Зулусът отново се залови за празната лула и ожесточено загриза мундщука. Енергичното му лице се напрегна, твърдите му челюсти се стиснаха.
— Ти наистина си успял да чуеш нещо много важно — каза Ауробиндо, след като размисли.
Инценга мълчеше и възбудено издуваш: ноздри. Той се мъчеше да възстанови общата картина на целия строеж по частите, в които сам беше вземал участие, по откъслечните съобщения на други затворници, попаднали в неговия отряд от съседните отделения. Огромните изкопи в почвата, покрити със стомана и бетон и продължаващи се от две дебели стени, бяха насочени към северозапад. Пътят към крайбрежието, който прекосяваше пустинята, се насочваше към северозапад… Далеч в пустинята отиваха две успоредни редици стоманени мачти с някакви антени на върха. Те вървяха на северозапад и навярно стигаха до крайбрежието. Да, всичко се насочваше към северозапад, по посока на Русалковите острови, по посока на мишената. Зулусът подскочи. Стори му се, че е отгатнал тайната на тези странни строежи. Бързо, сякаш се страхуваше да не му убегне хванатата тайна, Инценга зашепна в ухото на индуса своите съображения. Ауробиндо стисна здраво ръката на другаря си:
— Ти си прав, драги мой. Оттук сигурно ще стрелят с нещо към островите. С какво друго, ако не с ракети? Но ако оттук до крайбрежието е почти хиляда мили, а има известно разстояние и до островите, получава се необикновено дълго стрелбище — над хиляда мили. За такива ракети аз още не съм чувал и това са навярно атомни ракети. Ужасно нещо узнахме ние! Ето защо тук, на скрито от целия свят място, се предприема такъв скъп строеж…
— Тсс!… Някой иде — прошепна зулусът, дочул приближаващи се стъпки.
Двамата бивши студенти бързо се опънаха на одъра. Една тъмна фигура мина бавно на двайсет крачки от одъра. Беше един от часовоите, които денем и нощем пазеха околността на строежа. Ауробиндо и Инценга дълго мълчаха. Индусът заговори пръв.
— Помниш ли военните години? — зашепна Ауробиндо. — Всички очаквахме големи и хубави промени…
Инценга се усмихна и кимна с глава в знак на съгласие.
— Най-напред Атлантическата харта — продължаваше индусът, — прекрасните стремежи на Рузвелт… След това чудната и велика бойна мощ на Съветския съюз, която смаза чудовищната сила на расистката коалиция. По всичко личеше, че Съветският съюз и Америка ще поведат света към свобода, ще пресекат произвола и гнета в колониите, нещо повече — ще унищожат самите колонии… А какво излезе? Ето ние тук сме свидетели на жестоката подигравка на съдбата… Америка стана опора за потискането на колониите и малките страни, като скъса окончателно с мъдрата политика на Рузвелт. Съветският съюз, останал наша единствена надежда, е много далеч от нас, жителите на южните страни. А тук е замислено сериозно дело. Създава се ново оръжие срещу демокрацията и свободата на народите както в предишна Германия. И ние вземаме участие в това! — Ауробиндо тъжно въздъхна.
Инценга слушаше скръбните думи на индуса и в него странно раснеше някаква дръзка бодрост, сякаш разкриването на този пакостен за човечеството кроеж придаваше особена важност на по-нататъшното му съществувание. Сега и наближаващото освобождение имаше съвсем друг, по-голям смисъл.
— О, ние можем още много нещо да узнаем там, на островите! — шепнеше той на индуса, като оставяше без отговор неговите мисли, твърде съзвучни с неговите собствени размишления.
Ауробиндо разбра всичко, което се криеше зад тази кратка фраза. Очите на истинската мъдрост на човечеството трябва да проникнат в тайните дела, които се творят между тези стени. Но обичайната зоркост на индуса и тук не му измени.
— Трябва да бъдем много предпазливи — едва чуто каза той на зулуса, — защото, ако ни заподозрат, че проявяваме и най-малък интерес към онова, което вършим, всичко е загубено.