— Студенти! — ужаси се помощникът. — Но кой ги е допуснал?…
— Който и да ги е допуснал, грешката е налице. Ето ви вашите схватливи младежи, Фреди. Вие самият сте още много млад.
Помощникът мълчеше смутен.
— Добре поне, че никой от двамата не е техник — единият е медик, а другият хидрогеолог — измърмори инженерът, който съжали своя подчинен, — следователно нищо не разбират от нашите работи. Но ние не можем да рискуваме нищо. Веднага се срещнете с наблюдаващия агент и установете най-грижлив надзор върху тези двамата. Дори и една само дума да свидетелствува, че разбират нашата работа, ще се наложи да ги изолираме.
— Слушам, сър! — и помощникът забърза към изхода.
Параходът се очакваше подир пладне, но още на разсъмване всичко беше готово, дори брезентното градче беше свито и опаковано в денкове.
Арестантите лениво се излежаваха на пясъка, когато помощникът на инженера изведнъж повика Инценга и Ауробиндо: техникът се беше сетил, че е забравил да постави на северозападната страна на острова сигналния фенер — временен фар за наблюдателните кораби. Двамата другари бяха малко разтревожени от онова настойчиво внимание, което проявяваше към тях младият помощник през последния ден, и затова въздъхнаха с облекчение, като узнаха задачата, която им предстоеше да изпълнят. Натоварени с фенер, батерии, въже и скрипци, те тръгнаха бързо към северната страна на рифа. Скоро стигнаха до един мангров храсталак и тогава разбраха, че им се е паднало да извършат крайно трудна работа. Безбройни корени, ту гъсто преплетени, ту стърчащи като ограда, се губеха дълбоко въз вонящата черна тиня. На дъното под калта, множество струпани гнили стволове и корени образуваха опасни капани. Другарите навлизаха все по-навътре в непроходимата гъста гора, дето дневната светлина помръкна и придвижването в тъмнината стана още по-трудно. Пазейки равновесие с тежкия товар по хлъзгавите корени, падайки в лепкавото мочурище, Ауробиндо и Инценга напредваха много бавно. В недрата на храсталаците стана нужда да запалят електрическия фенер на бъдещия фар, за да намерят откъде да минат. Нечии очи запламтяха с червени пламъчета изпод тъмния свод на корените.
— Това са крокодили, техните очи светят с червен… — промърмори зулусът, като се изпъна с целия си шестфутов ръст, и вдигна високо фенера.
Сега всяко падане от корените долу заплашваше със смърт, но за щастие мангровият храсталак, който беше най-гъст на това място, скоро се свърши и другарите се добраха до набелязания малък нос. Като одялаха набързо ствола на най-високото дърво, двамата приятели прикрепиха към него дебелата дуралуминиева тръба с гнездо за фенера, натъкмиха фотоелектрическия изключвател и съединиха контактите на батериите. Всичко беше свършено и можеха да се връщат назад — по-скоро, колкото може по-скоро: слънцето беше превалило пладне. Смътна тревога обхващаше двамата другари: та параходът трябваше вече да се приближи до острова. Ще ги почакат, разбира се, но малко ли неща могат да се случат!
Инженерът вървеше бързо по опустелия бряг.
— Как е, Фреди?
— Готово е, сър. Само че — няма двама работници. Знаете, ония, за които говорихме вчера. Пратих ги на другата страна на острова да поставят един временен фар.
Инженерът вдигна ръка с разперени пръсти, както правеше всякога, когато искаше да възпре своя помощник, помисли малко и попита:
— А установихте ли сигнал за връщането на изпратените?
— Да, сър, четири изсвирвания. Но те още не са могли да свършат работата…
— Тогава дайте по-скоро сигнала. Удобен случай… — Инженерът се усмихна кисело, като си закриваше очите. — И същевременно, тъй като ще заминете с парахода, ето ви телеграмата, подписана от мене, за готовността на острова!
— Но, сър… — смути се помощник-инженерът. — Това ще стане известно на… на другарите им.
— Оставете това, Фреди! Нима искате да рискувате репутацията си, а може би и да попаднете на тяхно място… заради двама цветни престъпници? Грешката не е наша, но нима няма да държат отговорни и нас, ако… Е, какво ще мъдруваме! Самата съдба ни идва на помощ и не е умно да се отказваме. А на другите кажете… кажете, че ще ги вземе моят катер. Ще тръгнем, след като параходът се скрие. Не се бавете, Фреди!
Помощникът послушно се обърна и затича към чакащата на брега лодка. Сирената изхлипа, пресекна и тутакси зарева силно. Четири пъти ревът се понесе по пустинния бряг и отекна в мрачните скали…