На индуса се стори, че за няколко мига пробяга с поглед целия си живот, беше в звездните пространства и се върна, надарен с нечовешка мъдрост. И тая мъдрост властно му повеляваше — каквото и да стане, да открие пред очите на хората оная задънена улица, в която завежда човечеството дивата власт на войната и печалбата, науката, служеща на войната, философията на тържествуващия капитал… Но кому ще смогне той да предаде своите мисли, пълни с великолепна яснота, мисли, които ще помогнат на хората да разберат онова, великото, което той постигна в момент на изключителен полет и напрежение на своя мозък, в последните часове на живота си! Инценга е загинал, пък и да се е спасил, ще го намери вече мъртъв. Около него е само вода и изгорени от адския пламък скали. Но гордата мисъл, веднъж полетяла, не признаваше никакви препятствия. Индусът започна да пише на пясъка своето завещание към света, без да съзнава, че плясъците на вълните непрестанно измиват написаните редове. Като зовеше човечеството, Ауробиндо упорито пишеше, борейки се със смъртта, която вече пълзеше нагоре по нозете му…
Инценга се добра до билото. Но тук героят-зулус беше принуден да отстъпи. Диханието на исполинското пожарище беше нетърпимо. Не можеше и да мисли да се промъкне през пепелта на изгорялата гора и полето стопени камъни. Вместо обикновения изглед на рифа с неговата седефена верига от хълмове коралов варовик, с девствено зелените му планински склонове, с поразително чистата прозрачна вода, зулусът видя потресно разрушение. Сивата кал край залива, димящите абсолютно мъртви, обгорени камъни, мъждивата червена светлина на слънцето, което едва пронизваше завесата от дим и пара…
Острите очи на зулуса забелязаха от височината една дребна фигурка върху тясната ивица на пясъчния бряг. Неуморимият зулус тръгна отново, спусна се главозамайващо по северното разклонение и стигна брега. Сега можеше без мъка да отиде по плитката вода до долинката на югозападния склон, от другата страна на която лежеше Ауробиндо Зулусът видя, че Ауробиндо мърда и високо повика приятеля си, но той не се обаждаше. Зулусът изтича, повдигна другаря си и се ужаси от разкъсаното му обгорено тяло. Ауробиндо хвана здраво ръцете на Инценга — все още се намираше в необикновена възбуда. Зулусът тревожно опипваше индуса, опитваше се да го разпитва. Като не получаваше отговор, Инценга почна да крещи право в ушите на Ауробиндо, додето се убеди, че приятелят му е ослепял и оглушал… Ауробиндо вдигна ръка, сякаш призоваваше към спокойствие, и заговори бързо, пропускайки отделни думи, защото речта не догонваше полета на мисълта му. Индусът бързаше да предаде на другаря си всички велики мисли, които го бяха окрилили пред прага на смъртта с дълбока, сляпа надежда, че зулусът ще ги предаде на хората.
Инценга крепеше приятеля си за раменете и слушаше, изпълнен с мрачен гняв.
Главният инженер се отдалечи от телефона.
— Моля внимание, джентълмени! Предадоха обобщеното съобщение на всички наблюдателни станции. Ракетата не е попаднала в планината, а е избухнала на две мили от склона, на плитчината. Избързали сме с една секунда… — инженерът помълча и тържествено завърши: — Силата на взрива, както съобщават, е колосална! Ракетата е стигнала острова. Значи новото оръжие е създадено! Щастлив съм да ви поздравя, господа, с голямата победа на нашата наука…
Ръкопляскания, възторжени викове изпълниха помещението и прекъснаха инженера. Важни генерали, сериозни учени, загрижени инженери заскачаха като деца, прегръщаха се и се целуваха, невъздържано се удряха един друг по гърбовете и подсвирваха. Можеше да се помисли, че всички тия хора на изтъкнатия ум и знание поздравяват велико, благотворно откритие, което носи щастие на човечеството. Главният инженер с мъка успя да заговори отново.
— Сър Халъс смята, че още сега трябва да пуснем втората ракета. Времето е благоприятно и ще можем още в първия ден на опитите да определим доколко е трудна корекцията на прицела… Аз приветствувам това решение, още повече — и главният инженер широко се усмихна — че на мене е предоставена честта да произведа втория изстрел…
Присъствуващите одобрително зашумяха.
— Дайте горе сигнал за опасност! — решително каза инженерът и се отпусна в креслото пред екрана.
Зазвъняха телефони, раздадоха се къси разпореждания. Синята лампичка светна над екрана. Главният инженер почака пред хронометъра, после със сигурна ръка натисна копчето. Пак затрепериха дебелите стени: там, на пускателната площадка, сред оглушителния рев на вихъра от пламък се изви на вие второто чудовище. Съпровождано от сигнални звънения и светвания върху дъската на локаторите, то отново полетя към океана от дълбочината на червената пустиня.