Срамуваше се от цялата тази работа. Нямаха нужда от абсолютно нищо. Тя обаче разбра, че нуждата и печалбата са две коренно различни неща.
— Обиколка с велосипед ли? — повтори тя. — Ти кога за последно си се качвал на велосипед?
— Когато бях малчуган с къси панталонки, Иви, но точно това е идеята — пенсионер съм! Всичко е възможно!
— Да, но, от друга страна, вече трябва сам да попълваш бланките за участие.
— Така си е — потвърди той. — Де да можех да накарам съпругата си да се включи.
Тя вдигна пръст.
— Няма начин. Както и да е, какво ми каза преди малко? Не те чух.
— Питах дали искаш да свърша нещо, докато си навън.
Ивлин се усмихна. Пенсионирането бе превърнало Джералд в различен човек, по-скоро като намерения, отколкото като изпълнение. Никога преди не й беше предлагал да помогне в къщната работа. На няколко пъти през последните седмици се възползва от предложението му и се получи следното — чиниите бяха измити и прибрани с пяната, живият плет беше окастрен дълбоко и храстите приличаха на глутница тъжни, подстригани пудели.
— Няма какво, но си ми такава душичка — отвърна тя.
— Леглата горе оправени ли са? — продължи той. — Довечера къде ще го настаним?
Ивлин се напрегна.
— Няма да остане — отсече тя.
— Няма ли?
— Няма.
Беше поканила сина си на обяд, а не на вечеря, тъкмо по тази причина.
— Имаме шест празни стаи — изтъкна Джералд.
Ивлин го погледна остро. В тази битка бе отстъпила прекалено много, но сега възнамеряваше да остане твърда. Беше добър знак, че Теди ще дойде. Надяваше се това да означава, че му е дошъл акълът в главата. Когато обаче си помислеше за съпругата и децата му в другия край на града, за факта, че ги беше зарязал преди пет месеца, сърцето й се свиваше.
Теди не беше споменал дали има намерение да се прибере в дома си. Ако нямаше да се прибира, тогава най-добре беше да върви на хотел.
— Извинявай, трябваше да… — започна Джералд.
— Не, не. Всичко е наред.
Когато разговаряха по телефона миналата седмица. Теди бе казал, че иска да ги види.
— Налага се да обсъдим някои неща — подхвърли той. — Освен това така и не отпразнувахме пенсионирането на татко.
Стана й тъжно, когато си помисли колко много се зарадва Джералд на тези думи. Нямаше значение, че фирмата му организира страхотно прощално парти преди два месеца, а Теди дори не си направи труда да дойде от Флорида. Съпругът й имаше добро мнение за сина им, въпреки че всички факти сочеха обратното.
Джералд беше убеден, че Теди се връща, за да оправи брака си. Ивлин се надяваше да е така, но хранеше известни съмнения. Защо й каза, че ще дойде сам, след като тя предложи да доведе Джули и момичетата на обяд? Джералд предположи, че Теди иска да поговорят, преди да се прибере при съпругата си.
— Може дори да ни се извини — предположи той с надежда.
При тези думи Ивлин само кимна. Много държеше да цари мир и спокойствие, най-вече у дома. С Джералд рядко се караха, а когато усетеше, че назрява скандал, тя го пресичаше в самото начало и безмълвно си рецитираше стихотворението на Огдън Наш „Думи за съпрузите“, макар според нея да бе подходящо и за съпругите.
Само че последните няколко месеца, покрай проблемите с Теди, в отношенията им се чувстваше напрежение. Джералд даде ясно да се разбере, че независимо от всичко трябва да го подкрепят, а той така или иначе ще осъзнае, че е направил нещо нередно. Ивлин никога не се бе месила в любовния живот на сина си, докато беше млад. На няколко пъти се бе насилвала да си държи езика зад зъбите. Първото му гадже беше пияница и двамата бяха изхвърлени от почти всички барове в Бостън, в повечето случаи заради шумните им кавги. Следващата я арестуваха, след като се сби със собствената си майка. Теди поиска пари от Джералд, за да й плати гаранцията и да я измъкне от затвора. След това обаче се ожени за Джули, прекрасно момиче, и имаха две чудесни дъщери.
Ивлин много съжаляваше, че е родила само едно дете. Щеше да осинови пет, ако Джералд й беше разрешил. Когато Джули влезе в живота им, тя почувства, че има дъщеря. Двете се смееха толкова много, разменяха си книги и списания. Джули й искаше рецепти, а Ивлин ги преписваше на ръка и една Коледа й даде цяла колекция. Беше невероятно щастлива през десетте години, откакто синът й се ожени. За пръв път имаше чувството, че къщата е пълна. Хранеха се заедно, като едно семейство, веднъж или два пъти в седмицата. В неделя, след църква, децата хвърляха стар хляб на патиците, които се събираха в плиткия край на езерото, а тя и Джули седяха във вътрешния двор, пиеха лимонада и си говореха. Веднъж в годината четирите се обличаха официално и отиваха да пият чай в „Риц“. Момичетата вземаха любимите си кукли и им даваха капчици „Ърл Грей“ от фини порцеланови чашки.