— Значи, вие ги убивахте, а? — изкрещя Джон.
— Да, но съвсем безболезнено. Упояваха ги, докато спяха, а после се съобщаваше на семействата им, че са умрели в Бют от скарлатина.
— Но… Не разбирам защо сте продължавали да ги каните!
— Аз не съм — избухна Кисмин, — аз не съм канила никого. Жасмин ги канеше. Пък и те винаги прекарваха чудесно. Към края тя им даваше от хубави по-хубави подаръци. Може би и на мен някога ще почнат да ми идват гости, може би ще закоравея и ще стана безчувствена. Не бива да позволяваме на такова неизбежно нещо като смъртта да ни пречи да се радваме на живота, когато можем. Помисли си само колко самотно би било тука, ако никой не идваше. Мама и татко също пожертвуваха някои от най-добрите си приятели, както и ние.
— И ти — извика Джон с укор, — и ти ме накара да се влюбя в теб, като се преструваше, че отвръщаш на чувствата ми и ми говореше за женитба, докато през цялото време отлично си знаела, че жив оттук никога няма да изляза…
— Не — възрази разпалено тя. — Отначало наистина беше така. Ти пристигна, без аз да те бях канила, и затова си помислих, че ще можем да прекараме приятно и за двама ни последните ти дни. Но после се влюбих в теб и искрено съжалявам, че ще те… че ще те погубят, макар че хиляди пъти бих предпочела да те погубят, отколкото да целуваш друго момиче.
— Би предпочела ли? — изкрещя яростно Джон.
— Разбира се. Освен това съм чувала, че за едно момиче е много интересно да се влюби в мъж, за когото знае, че няма да се омъжи. Ох, защо ли тя казах! Просто развалих приятното ни прекарване, а колко добре се забавлявахме, докато не знаеше, Сигурна бях, че такова нещо ще те угнети.
— О, тя била сигурна! — Гласът на Джон трепереше от гняв. — Сега вече всичко ми е ясно. И щом ти нямаш капка съвест и достойнство и можеш да завързваш любовна история с човек, за когото знаеш, че всъщност е един труп, аз не желая да имам с теб нищо повече.
— Но ти не си труп! — възрази ужасена тя. — Ти не си труп. Не ти позволявам да казваш, че съм целувала труп!
— Не съм казал точно това.
— Каза го! Каза, че съм целувала труп!
— Не съм!
Двамата бяха повишили глас, но шум от стъпки, идващи по пътеката към тях, ги накара внезапно да притихнат. Миг след това розовите храсти се разтвориха и сред тях се появи красивото, безстрастно лице на Брадок Уошингтън.
— Кой е целувал труп? — попита той с явно неодобрение, вперил изпитателно очи в двамата.
— Никой — побърза да отвърне Кисмин. — Просто се шегувахме.
— А какво впрочем правите тук? — попита навъсено баща й. — Кисмин, ти трябва да бъдеш… трябва да четеш или да играеш голф със сестра си. Върви да четеш! Върви да играеш голф! Да не те сваря тук на връщане.
После той кимна леко на Джон и продължи нататък но пътеката.
— Виждаш ли? — рече ядосано Кисмин, когато баща й се беше отдалечил достатъчно, за да не може да ги чуе. — Ти развали всичко. Повече няма да можем да се срещаме. Той ще ми забрани да се виждам с теб. Направо ще те отрови, ако разбере, че сме влюбени.
— Вече не сме — извика разярен Джон, — така че може да бъде спокоен. Освен това не си въобразявай, ча ще остана и ден повече тук. След шест часа ще бъда на път за Изток, отвъд онези планини, дори ако се наложи с нокти да прокопая тунел през тях.
Двамата се бяха изправили и при тези думи Кисмин се приближи до него и го хвана под ръка.
— И аз тръгвам с теб.
— Ти си полудяла…
— Разбира се, че ще тръгна — прекъсна го нетърпеливо тя.
— Няма да тръгнеш. Ти…
— Щом е така — каза тя кротко, — сега ще настигнем татко и ще обсъдим с него всичко.
Победен, Джон се усмихна пресилено.
— Добре, мила — съгласи се той с малко престорена радост в гласа. — Ще тръгнем заедно.
Любовта му към нея постепенно взе да се възвръща и да изпълва отново сърцето му. Тя беше негова, искаше да тръгне с него и да споделя неволите му. Той я прегърна и страстно я целуна. Все пак тя го обичаше и всъщност го беше спасила.
Те тръгнаха бавно към замъка, обсъждайки въпроса. Решиха, че щом Брадок Уошингтън ги беше видял заедно, иай-добре ще бъде да избягат следващата нощ. Въпреки това по време на вечерята гърлото на Джон бе така сухо, че той се задави с една лъжица супа от паун и се наложи един от лакеите да го отнесе в украсената с тюркоази и самурови кожи игрална стая и да го тупне няколко пъти по гърба, за да се съвземе. На Пърси това се стори много забавно.
IX
Късно след полунощ Джон трепна неспокойно в съня си, надигна се в миг от леглото и огледа тежките завеси, с които бе декорирана спалнята му. През отворените прозорци, очертаващи се в тъмнината като някакви синкави квадрати, до него достигна слаб далечен звук, който един порив на вятъра отнесе, преди замътеното му от неспокойни сънища съзнание да бе могло да го определи. Резкият шум, който го последва обаче, идеше по-отблизо — сякаш отвън, пред самата стая: изщракване на дръжка на врата, стъпки или шепот, това Джон не успя да разбере. В стомаха, му заседна някаква твърда буца и той така мъчително се напрягаше да долови нещо, че цялото тяло го заболя. После една от завесите сякаш се разтвори и Джон съзря в мрака някаква фигура, която се очерта до вратата, но тя така се сливаше с гънките на завесата, че изглеждаше разкривена като отражение в мръсно прозоречно стъкло.