— Под звездите — добави тя. — Преди не ги забелязвах. Смятах ги за големи диаманти, които принадлежат някому. А сега те ме плашат. Карат ме да чувствувам, че всичко е било един сън — цялата ми младост.
— И наистина е било сън — рече спокойно Джон. — Младостта е сън, един вид лудост, предизвикана от бурните химически процеси в организма.
— Колко е приятно в такъв случай да си луд!
— Така казват — отвърна мрачно Джон. — Аз самият вече не съм уверен. Във всеки случай нека се обичаме, макар и за кратко, за година или две. Това е една форма на божествено опиянение, която всеки може да опита. В света няма нищо друго освен диаманти, само диаманти, а може би и оскъдният дар на разочарованието. Е, аз притежавам този дар, но нищо няма да постигна с него, както става обикновено. — Той потрепера. — Вдигни яката на дрехата си, малко момиченце, нощта е студена и ти ще се разболееш от пневмония. Голям грях тежи на съвестта на оня, който е измислил съзнанието. Нека го загубим за някой и друг час.
И като се загърна в одеялото си, той заспа.