Половин час по-късно, когато здрачът се сгъсти и се превърна в нощ, мълчаливият негър, който караше двуколката, подвикна напред към един неподвижен смътен силует. В отговор на подвикването му срещу тях насочи лъчите си някакъв светлинен диск, подобен на око, което ги гледаше злонамерено от непроницаемата тъма. Когато се доближиха повече, Джо забеляза, че това е задната светлина на един огромен автомобил — по-голям и по-красив от всички, които беше виждал досега. Каросерията му беше направена от някакъв бляскав метал, по-лъскав от никела и по-сребрист от среброто, а главините на колелата бяха украсени с искрящи камъчета, подредени така, че образуваха дъгоцветни геометрични фигури. Джон дори не дръзна да помисли дали това бяха стъкълца или скъпоценни камъни.
Двама негри, облечени в пищни ливреи — такива, каквито човек може да види само на картинка, изобразяваща някоя кралска процесия в Лондон, — бяха застанали мирно до колата и когато младежите слязоха от двуколката, те ги приветствуваха на някакъв неразбираем за госта език, който имаше далечна прилика с южняшкия негърски диалект.
— Качвай се — каза Пърси на приятеля си, след като метнаха куфарите им на абаносовия покрив на лимузината. — Съжалявам, че трябваше да те доведем чак дотук с двуколката, но нали разбираш, нито пътниците от влака, нито мрачните жители на Фиш трябва да виждат този автомобил.
— Господи, каква кола! — възкликна Джон, като съзря вътрешността на лимузината. Тапицерията й беше от златист плат, върху който бяха монтирани множество мънички изящни гоблени от коприна с вплетени в тъканта им скъпоценни камъни. Двете седалки — кресла, на които младежите се изтегнаха блажено, бяха облечени с плат, подобен на дивтин, изтъкан в богатата гама от цветове на щраусовите пера.
— Каква кола! — възкликна отново Джон изумено.
— Тази ли? — засмя се Пърси. — Та това е само една износена таратайка, която използуваме вместо камионетка.
В това време те вече се движеха плавно в мрака към прохода между двете планини.
— След час и половина ще бъдем там — каза Пърси, като погледна часовника в колата. — И мога да те уверя, че ще видиш неща, които не си виждал никога досега.
Ако лимузината беше някакво указание за онова, което Джон щеше да види, наистина му предстоеше да се удивлява. Точка първа от моралното кредо, господствуващо в Хадес, повеляваше ревностно преклонение и почит пред богатството. И ако Джон при досега си с него би си позволил да изпита друго чувство освен безпределно благоговение, родителите му биха се ужасили от подобно кощунство.
Вече бяха стигнали до прохода, който разделяше двете скалисти плата, и навлизаха в него; пътят изведнъж стана неравен.
— Ако луната можеше да огрее тук долу, щеше да видиш, че се намираме в тясно дълбоко дере — забеляза Пърси, като се взираше през прозореца навън. Той изрече няколко думи в един микрофон, миг след това лакеят запали някакъв прожектор и огромен сноп светлина обходи бързо склоновете.
— Както виждаш, камънак — продължи Пърси. — Една обикновена кола само за половин час ще се разпадне на части. Всъщност, ако не знаеш пътя, единствено с танк би могъл да се промъкнеш оттук. Обърни внимание, че сега се изкачваме нагоре.
Те наистина се изкачваха и след няколко минути колата достигна до върха на висок хълм, откъдето зърнаха бледия светлик на луната, която тъкмо изгряваше в далечината. Колата внезапно спря и няколко човешки фигури се откроиха в тъмнината край нея — пак негри. И отново младежите бяха приветствувани на онзи неразбираем диалект, след това негрите се заловиха за работа. Някъде отгоре с полюляване се спуснаха четири дебели вериги и с помощта на куки слугите ги закрепиха към главините на големите, украсени със скъпоценни камъни колела. Проехтя едно дружно: „Хей-хоп!“ — и Джон усети, че колата бавно започна да се издига от земята — нагоре и все нагоре. От двете им страни вече не се виждаха скали.
Издигането продължаваше и неочаквано пред очите им се откри картина, която рязко се различаваше от хаоса от скали, останал някъде под тях — една хълмиста долина, обляна цялата в лунна светлина. Сега само от едната страна все още стърчаха скали, но сетне и те изчезнаха изведнъж.
Бяха се прехвърлили очевидно над някакъв планински зъбер, възправен отвесно в пространството. След миг отново започнаха да се спускат и накрая с леко подрусване се приземиха върху равнинната повърхност.