— Краката й? — сграбчи я за ръката Пол. — Но чии крака, за бога? — Сърцето му биеше като лудо. — За какво изобщо ми говорите?
Когато тя се обърна към него, той видя, че по лицето й се стичат сълзи.
— Не се ли досещате, Пол Пиндар? — Погледът, с който го дари, беше безкрайно тъжен, безкрайно нежен. — Защо иначе, според вас, диамантът ви е намерил?
Следващото нещо, което помнеше, бе, че е съвсем сам на кея. Жените бяха изчезнали неизвестно къде. В началото, докато се взираше в сиво-зелените води на лагуната, той не виждаше нищо. А после, през мъглата, изплуваха елегантните очертания на една гондола, която се плъзгаше бавно към него.
В гондолата се виждаха двама души, мъж и жена. Мъжът стоеше прав, жената седеше в краката му. Когато гондолата приближи, Пол видя, че на носа й стои Карю. Зад него имаше жена, увита в пелерина. Мъглата се вихреше около нея, криейки лицето й.
Не може да бъде…
Това на глас ли го каза? Не беше сигурен.
Моля те, Господи!
Не чуваше.
О, Господи, моля те…
Очите му бяха пълни със сълзи. Не виждаше.
Но тя вече го беше видяла. Карю й помагаше да се изправи на крака. Тя го викаше. Викаше го по име.
О, господи, моля те…
Падна на колене под дъжда.
Силия! Моята Силия! Моята Силия!
ТРИЙСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
Когато Карю най-сетне стигна отново до манастира, пак валеше. Ангелските сълзи обвиваха древните стени на ботаническата градина с бял покров, замъгляваха прозорците и върховете на дърветата, зареждайки ги със странна меланхолия.
Този път се насочи директно към централния вход. Там имаше някаква монахиня, чийто глас не му беше познат.
— Ни можете да имате ни ква работа тук, сир — дочу той неуверен, приглушен глас от другата страна на вратата. — Шъ трябва да съ махнете.
Но Карю не беше от хората, които можеха да бъдат разкарани толкова лесно. Заудря по огромната дървена порта с двата си юмрука едновременно. Най-накрая малката вратичка зад решетката се дръпна лекичко и оттам го погледнаха две уплашени очи.
— Каква е ваш'та работа тук, сир? — жената от другата страна говореше на толкова силен диалект, че Карю едва я разбираше. — Нямаме билки за продан. Казват, че пръскали зараза. Архиепископът забрани, докат' не минела опасността, тъй рече.
— Опасност ли? Каква опасност?
— Шъ да не сте чули, сир, а? Чумата, чумата дойде в тоз божи дом. Ни трябва да пускайме непознати, не! Заповед на архиепископа.
Накани се да затвори вратичката зад решетката, но Карю беше по-бърз от нея.
— Изобщо не ми пука за вашия архиепископ! — отсече, с едно невидимо движение измъкна един от ножовете си, пъхна дръжката в решетката и блокира вратичката. И със задоволство чу нейното ахване на възмущение от неговото богохулство. — Отворете веднага тази врата! Ако се наложи, ще я разбия с голи ръце!
От другата страна на вратата настъпи тишина. През малкия отвор в решетката той я виждаше как стои с приведена глава и слуша.
— Вижте какво, сестро, не искам/да ви навличам неприятности — изрече той вече с по-смирен тон. — Ако трябва, ще отида при вашата игуменка, за да я помоля за разрешение!
— Наш'та блажена сестра Бонифача е мъртва, сир, преди четри дена. Слугинята й също — гласът на пазителката на портите беше треперлив, висок и писклив като на дете. — А сестра Пурификасион лежи смъртно болна, ама ние мислим, че даже самият дявол надали шъ иска да я 'земе. Повечето от старите също… — гласът й премина в безпомощен шепот. — Всичко стана много бързо, сир. Ученичките ги пратихме по домовете им. И затуй трябва да ви кажа да се махнете, сир. Ни ви трябва да идвате тук.
Карю се замисли. Въпреки заплахите си да счупи вратата с голи ръце, той си знаеше, че няма никакъв шанс да се промъкне през главната порта на манастира без помощта на пазителката. Вероятно би могъл да нахлуе през входа на сестра Вероника или да изкатери стените до лимоновите дървета на мястото, където някога беше изгубил обувката си, но някак си вече беше изгубил желание за подобни приключения.
Замълча. Пое си дълбоко дъх.
— Вижте какво, извинявайте, ако съм ви уплашил — търпението не идваше много лесно при Карю, но ето че беше възнаграден от леко подсмърчане иззад решетката. — Как се казвате? — попита.