— Онзи... монаркино, както го наричате, няма нищо общо с мен — изрече накрая Анета.
— Видели са те.
— Къде?
— В градината.
— Аз посещавам градината за съзерцание и молитва, както всички нас! — отсече Анета и я изгледа на кръв. — И не съм виждала никого, особено пък неканен гост, докато бях там. А ако някой твърди обратното, значи лъже!
Отново настъпи тишина.
— Аз бях твърдо против, но ти сигурно го знаеш.
— Не ви разбирам. За какво сте били против? — попита Анета, решила, че засега няма да се поддава на провокации.
— Да те допуснем обратно тук при толкова благоприятни условия!
— Благоприятни условия ли?
— Много добре знаеш какво имам предвид! Когато се появи за първи път в този манастир, ти беше обикновена послушница, прислужница. А сега, както разбирам, искаш да бъдеш приета официално в ордена ни — една проста хористка, въобразяваща си, че е равна на нас, достопочтените дами, произхождащи от най-добрите аристократични семейства на Венеция! — Гласът на сестра Пурификасион се снижи, докато не се превърна в шепот, изричайки: — Ти! Ти, която не си по-добра от обикновена…
— Съжалявам, ако ви обиждам с нещо, сестро — прекъсна я Анета, която нямаше никакво желание да слуша как я обиждат. — Както безсъмнено знаете, за мен даде съгласието си игуменката! В крайна сметка аз нося със себе си значителна зестра, от която манастирът има нужда. А самият патриарх реши… — затърси подходящите думи — Самият патриарх напомни на нашата най-достопочтена игуменка, че всички сме равни пред Бога!
— Размерът на твоята зестра няма никакво значение! Познанията ти за света, сестро, са онези, които те правят неподходяща…
— Неподходяща ли? В какъв смисъл? — изгледа я Анета под смръщените си вежди. Разговорът беше поел в посока, която нито една от двете не беше очаквала. — Какво друго бихте очаквали от мен да направя? Та аз бях доведена тук от съвсем крехка възраст! Много добре знаете, че просто нямаше къде другаде да отида!
— Нарушаваш правилото за бедност….
— Не мисля, че съм сама в това отношение — отсече Анета и се загледа многозначително в сребърната дръжка на бастуна в ръката на сестра Пурификасион.'
— Освен това отклоняваш от правия път останалите млади сестри! Откакто ти се появи, те станаха прекалено диви и необуздани! Дори Евфемия, която е обикновена постулантка! Ти си водачката, те — твоите верни слуги!
— Ама аз…
— Против правилата на манастира ти държиш в килията си храна и напитки, а те идват при теб, за да бродирате и да четете! Проспиваш молитвите, по време на важните сбирки клюкарствате. Както отлично знаеш, всички тези неща са въпиющи нарушения на правилата на нашия манастирски живот! Приятелството, сестро Анета, може и да е било възможно на онова, другото място — и при тези думи кимна по посока на Анета, — но е крайно време да осъзнаеш, че тук не е!
— Искате да забраните приятелството?
— Приятелството с отделни индивиди е забранено, разбира се! Ако предпочиташ един индивид пред друг, неизменно застрашаваш приятелството с цялото! Влизаш в разрез с вселенската доброта, която е нашият идеал! Надявам се, че разбираш.
— Ама нали нашата преподобна игуменка винаги е…
Сестра Пурификасион вдигна ръка, за да я накара да замълчи.
— Нашата преподобна игуменка е стара, много стара… дните й очевидно са преброени. А когато тя си замине, гарантирам ти как скоро ще установиш, че редица неща ще се променят!
Настъпи поредната продължителна тишина, в която двете жени стояха и се гледаха. Плъзгайки поглед нагоре, Анета видя, че в стаята е влязло врабче и ги наблюдава от една от почернелите греди под покрива.
— Кажете ми, сестро… — заговори накрая сестра Пурификасион и този път в гласа й се долови необичайно колебание, — какво беше там?
— Къде?
— На другото място.
Анета се замисли и отговори:
— Беше… голямо.
— Голямо ли?
— Да, голямо.
Черните очи на възрастната монахиня се впериха безизразно в нея. Накрая тя рече:
— Какво искаш да кажеш с това, че е било голямо?
— Искам да кажа, че там бяхме повече жени, сестро Пурификасион. Повече жени, отколкото тук — добави услужливо.