И точно тогава го видя. В ръката под тази, която Анета току-що бе докоснала, тя усети, че валиде султан държи нещо в юмрука си. Какво ли беше това? Странна работа. Приведе се, за да го огледа. Някакъв скъпоценен камък, да… Но не какъв да е камък, а диамант! И не какъв да е диамант, а толкова голям, че не бе успял да се побере изцяло в юмрука на мъртвата жена. Анета, която бе отворила леко уста, готвейки се да извика помощ, моментално я затвори.
Валиде султан имаше много бижута, образци на изящно майсторство и красота — смарагди от Новия свят, перли и рубини от Персия и Индиите, грамадни буци зелен тюркоаз от планините на север, до един плячка от дългата й кариера като любимка на султана. Но точно като този камък Анета никога не беше зървала. Беше монолитен камък, шлифован, но доколкото се виждаше, не беше поставен в никакъв обков — пък и във всеки случай беше прекалено голям, за да бъде носен, дори от великата валиде султан.
В началото беше чисто любопитство онова, което накара Анета да се пресегне и да се опита да измъкне диаманта от ръката на мъртвата жена. „Само ще погледна и после ще го върна“ — бе си казала тя. Но пръстите на валиде бяха стиснали камъка толкова силно, че момичето не можа да го измъкне. Дланите на Анета се изпотиха. В свещника наблизо догаряха две свещи — същите, които тя трябваше да дойде да смени тази нощ — но дори сред мъжделивата светлина в покоите на валиде диамантът й се стори като живо същество, проблясващо в тъмното. Тя наклони глава и се заслуша за подозрителни шумове, но в сарая цареше такава тишина, че Анета чуваше собственото си дишане, засядащо в гърлото; собствената си кръв, барабаняща в ушите й.
Нищо. Нямаше нищичко и никого.
Пак опита. Този път дръпна по-грубо, опитвайки се да освободи диаманта от пръстите на мъртвата. А после, когато пак нищо не се получи, тя сграбчи юмрука на валиде между собствените си ръце и натисна, опитвайки се да изстиска камъка от него подобно на семки от портокал. Но напразно. Ръката на валиде беше обгърнала здраво диаманта, като че ли животът й зависеше от това, а кой знае, може и така да беше… В сенчестите предели на харема се бяха случвали още по-странни неща, както самата Анета отлично знаеше.
И тогава усети в гърдите си надигащата се паника. Мъртвата валиде, толкова спокойна и миролюбива, когато я бе заварила тук, беше започнала да придобива доста по-заплашителен вид. Косата й се разчорли и част от нея падна върху челото й, в суматохата главата й се килна на една страна. Вече гледаше към Анета, а пламъчетата на догарящите свещи се отразяваха в бялото на отвореното й око. Кожата около устните и върху челюстта й се опъна още повече и оголи леко зъбите й, подреждайки чертите й в странна, демонична гримаса.
Анета вече едва дишаше. Цялото й тяло се обля в пот. Но какво си бе въобразила? Всеки момент щеше да се появи някой и ако я завари в това положение… Е, оставаше само един изход. Приклекна на пода, отново сграбчи юмрука на валиде с две ръце, захапа пръстите на мъртвата жена и започна да ги отлепва един по един от камъка. Долови вкуса на нещо сладко — може би на някакъв плод, който беше яла валиде, или на мед от сладкиши — а после, най-накрая, един от пръстите започна да се отпуска. И накрая — противно щракване.
Тишината на покоите бе разкъсана от пронизващ, демоничен вой и в същия момент тялото под кожените завивки започна да се тресе. Анета отвори уста да изпищи, но ужасът й беше толкова голям, че писъкът излезе единствено като дрезгаво ахване или като писък на подплашена мишка. А после изпод завивките се появи нещо добре познато, нещо меко и бяло, и се изстреля навън.
— Котьо! Ти подла, дребна, пакостлива твар… — изсъска Анета и се пресегна да хване домашния любимец на валиде, но животинчето се стрелна покрай нея и изчезна в нощта.
Но воят на котарака беше чут. Анета долови суетенето на жени, наближаващи покоите на валиде. Знаеше, че пред вратата ще се поколебаят, но само за миг. Затова бързо измъкна диаманта от вече отворения юмрук на мъртвата, а после нареди ръцете й една върху друга върху гърдите така, както бяха преди, поставяйки тази със счупения пръст внимателно под другата. Накрая плъзна незабележимо безценния диамант в джоба си, където той се отпусна като камък в чувал на осъден на смърт чрез удавяне.