— Че диверсифицирам ли?
— Аха, значи така ще го наричаме. Е, добре! — кимна Амброуз и изгледа печално Пол.
Пол реши да пусне това покрай ушите си и продължи:
— Просто позволявам акциите си в настоящия пакет на компанията „Левант“ да… си отидат — подбра внимателно думата — и на тяхно място придобивам нещо по-солидно, нещо, което за разлика от стоките в настоящата обстановка, ще запази стойността си. По-точно казано — скъпоценни камъни.
— Разбирам. Или поне тази част — кимна Амброуз, извади от джоба си голямо квадратно парче коприна и изтри потта от челото си. — И след като нито един от търговците в цяла Венеция не е наясно с твоята стратегия, тогава как очакваш с това да е наясно Карю?
— Онова, което очаквам от него, е да не си пъха носа там, където не му е работа — процеди през зъби Пол с вида на човек, който всеки момент щеше да стисне Карю за врата. — Само да го зърна и веднага ще го кача на първия кораб за Лондон. Ако зависеше от мен — в кухнята.
— Твърде си строг с него!
— Така каза и Констанца. Но и двамата се лъжете. Ако съм допуснал някаква грешка, тя е, че не съм го държал достатъчно изкъсо. Въобразява си, че има позволение да… — Пол се канеше да каже нещо жлъчно, но изведнъж млъкна. После добави горчиво: — Обаче той не означава нищо за мен! Той е обикновен слуга и от него не се очаква да мисли!
— Е, добре, да не говорим повече за него — кимна Амброуз, избута назад тюрбана си и пак попи чело. Сега беше негов ред да се смръщи. — Значи аз съм просто един от хората на Парвиш, така ли? Е, харесва ми! Но все пак държа да те уведомя, че събирането на вещи за Парвиш ми е докарало много по-големи неприятности и от най-опасната разузнавателна мисия за нашата компания! Освен ако не броим онзи път, когато пробиха дупка в залата за аудиенции на дожа, но това е друга история… И състояние на нещата, което, повярвай ми, с всяка следваща мисия може само да се влошава…
— Хайде, стига, Амброуз! — изрече с миротворчески тон Пол, забелязвайки нарастващия гняв на стареца. — Изпреварваме събитията, не мислиш ли? Ела да седнем! Предлагам поне за тази вечер да забравим различията си, става ли? Е, какви новини ми носиш?
— Опасявам се, че новините, които нося, не са добри. Както сигурно знаеш, холандците продължават да прекарват корабите си по новия морски маршрут, при това с голям успех — Амброуз измъкна от купчината до себе си свитък хартия и го разтвори, показвайки схематична карта. — Купуват подправките си тук — посочи с палец към разпръснатата маса острови на подправките в далечния десен край на листа, — а после вместо да ги върнат по суша оттук — прокара пръст през приблизително триъгълната територия на Индия, след това към пристанището Ормуз, нагоре по залива до Басра и накрая през Персийската пустиня — където керваните ги носят в Алепо, а оттам до Венеция и Константинопол, където са нашите търговски маршрути, те плуват на юг, ето оттук — и със същия палец очерта втора траектория надолу по страницата и около далеч по-голямата земна маса на Африка — покрай онова, което на тях им е угодно да наричат Буена Есперанца — нос Добра надежда, въпреки че на нас надали ще ни дари големи надежди. И макар че този нов маршрут около въпросния нос е десеторно по-дълъг, той се оказва десеторно по-безопасен, отколкото старите сухопътни маршрути до Леванта. А ние вече знаем какво отражение има всичко това върху нашите цени!
— Парвиш изпратил ли ми е сметките?
— Всъщност да — Амброуз започна да рови отново в купчината свитъци, докато накрая не извади каквото търсеше. Сложи си чифт очила със зеленикави стъкла, закрепвайки ги върху огромния си нос и примижа през тях, загледан в цифрите.
— Да видим… Ето, да. В Алепо последната пратка черен пипер е била купена за два шилинга за паунд. На изток същото количество пипер е купено само за два и половина пенса!
— Може ли да погледна? — попита Пол и пое листа от него.
— Хммм, същото е положението и при карамфила. Напоследък го купуваме по четири шилинга в Алепо, но на изток струва само по девет пенса за същото количество — отбеляза замислено и плъзна поглед надолу по списъка. — Канела, индийско орехче… същата история.
— Няма никакво съмнение, че ни съсипват — изрече смръщено Амброуз.
— Като че ли е така — кимна все така замислено Пол и върна списъка на Амброуз. — Цените са още по-ниски и от онези, които очаквах.
— И не след дълго не само холандците ще ни бъдат конкуренти. Нали прочете писмото на Парвиш относно нашата Източноиндийска компания, онова, което оставих в… хммм… дома на дамата?