Отново в работилницата Просперо подаде шпинела на Пол и каза:
— Ето ти камъка. Не може да му се отрече, красив е, но не бих могъл да ти предложа много — назова цената в дукати.
— Само толкова?
— Съжалявам, англичанино. Напоследък пазарът се наводни със скъпоценни камъни и цената на всичко падна. Така че един шпинел не струва толкова, колкото беше някога.
— И как така?
— Казват, че ги продавала някаква дама, жена от един от манастирите.
— Монахиня?
— Може би да, а може би не — сви рамене Просперо. — Какво мога да знам аз за вашите монахини и манастири? Но ми звучи съмнително — в крайна сметка откъде човек на религията би могъл да има толкова скъпоценни камъни?
— Може да е някоя богата вдовица, която е потърсила убежище там. Или част от зестрата на някоя послушница — започна да размишлява на глас Пол. Внезапно му хрумна една идея.
— Възможно ли е същата жена да е продавачът на онзи велик диамант, за който всички напоследък приказват? „Синевата на султана“? Чувал ли си за него?
— „Синевата на султана“ ли? Разбира се, че съм чувал. Е, ако ми донесеш този камък, това вече е друга работа, англичанино! — проблеснаха очите на бижутера. — Бих платил добра сума само за да го подържа в ръка! Говори се, че бил близо сто карата! Знаеш ли какъв размер е това? — Сви ръката си в юмрук. — Почти толкова! А после идва и цветът — истинско синьо-бяло, под което в нашия занаят имаме предвид най-изящното бяло, но с лек синкав нюанс. Представи си каква красота е това, англичанино! Диамант с цвета на лунната светлина!
— Просперо въздъхна дълбоко. — Но не затова се говори толкова много за него по нашите места. През годините до нашата лагуна са си проправяли път множество красиви и големи камъни. Най-забележителното точно в този е брилянтната му шлифовка! Казват, че имал близо два пъти повече фасетки от всичко, което някой от нас е бил в състояние да изработи! Каква светлина! Какъв блясък! Кой ли неизвестен гений е успял да създаде това чудо?! — Просперо повдигна рамене. — Никой не знае отговора на този въпрос.
— Тогава откъде според теб идва този диамант?
— Самият камък ли? Почти със сигурност от Индия, от големите мини в Гол кон да. Някои казват, че някога бил поставен в окото на някакъв идол в един от техните свещени храмове — Просперо пак повдигна рамене. — Но при големите камъни е така — добави и разпери изразително пръсти, — идват и си отиват, сменят имената си и никой не може да знае нищо със сигурност.
— Значи са празни брътвежи, Просперо.
— Не, англичанино! — Въпреки че наоколо нямаше никой, който би могъл да го чуе, бижутерът сниши глас: — Изобщо не са брътвежи! Диамантите притежават множество мистични свойства, това поне се знае от край време. Но „Синевата на султана“ е… различен. Говори се, че никога на този свят не е имало диамант — или какъвто и да било друг скъпоценен камък — като него! — Просперо вече шептеше, като че ли се страхуваше от собствените си думи. — Чувал съм да казват, че този диамант имал много сили — ако бъде подарен доброволно, предоставя огромна защита на приносителя си, на добрия човек прави големи добрини. Но точно обратното е за лошия. Говори се, че на него имало магически надпис на езика на могулите…[10]
— Вдигна очи, зърна скептичното изражение на Пол и махна отвратено с ръка, сякаш го пъдеше. — Ха! Ти изобщо не ме слушаш, англичанино, чудя се защо изобщо си хабя думите!
— Значи ще ми дадеш добра цена за него, Просперо, така ли? Имам предвид, ако случайно попадна на него по време на моите пътешествия?
Но бижутерът не беше в настроение за подигравки.
— Не, англичанино, аз не искам „Синевата на султана“! Никога! — извика яростно. — И надали ще намериш много от моя бранш, които биха го докоснали. За камък като този за всички ни ще бъде най-добре, ако го оставим на мира.
— Защо казваш това?
Просперо се помести сконфузено на стола си.
— Камъкът се движи — рече, без да поглежда госта си в очите.
— Какво?
— Казах, че камъкът се движи! — отсече Просперо и метна нетърпеливо дългата си брада върху рамото си. — Нищо ли не разбра от онова, което ти казах? — вече почти крещеше на Пол. — Смяташ, че можеш ей така да купуваш и продаваш подобен магически камък, така ли? Не, не можеш! И запомни, че нищо добро не чака онзи, който опита!
10
Могулската империя е персийска империя, съществувала от XVI до XIX век в Западна и Централна Азия и обхващала големи части от Индия. Създадена е от хан Бабур, пряк наследник на Чингис хан. — Б.пр.