— Приближете се и ще ви кажа.
— Защо да ви вярвам? И то точно на вас? Каквото имате да казвате, можете да го кажете и оттам.
— Както желаете — погледът му се плъзна към другата монахиня, която ги наблюдаваше от края на приемната. — Казвам се Карю. Джон Карю — гласът му беше много по-приятен, отколкото тя си спомняше. — А вие сте… Анета — добави шепнешком.
— Отлично знам как се казвам! — възкликва възмутено тя. Той наистина ли я мислеше за толкова лесна като другата? Тази мисъл беше толкова обидна, че пак й се прииска да го заплюе. Но не трябваше, беше длъжна да се овладее. Имаше и други, по-ефективни начини за отмъщение. Все още можеше да извика, да го издаде, че е онзи монаркино… Но по някаква причина — каква ли беше тя, може би просто любопитство — Анета продължаваше да се колебае. Каква беше тази лудост, която го беше накарала да предприеме това рисковано посещение? Това не беше обикновен акт на съблазняване, това беше нещо доста по-сериозно.
— Е, Джон Карю — изрече с хладен тон тя, проследявайки погледа му до сестра Катерина, която седеше и оглеждаше ноктите си, — по-добре казвайте бързо за какво сте дошли и си вървете по пътя, както се полага на такъв като вас! — изрече всичко това с тона, с който беше чувала да говорят контесите, когато се обръщаха към прислугата.
За момент той като че ли беше съсипан. Отстъпи крачка назад от решетката и сведе очи към пода. Но чувството за триумф на Анета не трая особено дълго.
— Много добре, госпожо — отговори той. — Моят господар ме изпрати да ви кажа — съобщи с достатъчно висок тон, за да стигне и до бдящата сестра Катерина, — че има нещо, което според него принадлежи на вас!
— Какви са тези глупости? Никога не съм чувала за вашия господар! Значи той не би могъл да има нищо, представляващо какъвто и да било интерес за мен и…
Кратка пауза.
— Сигурна ли сте?
— Напълно — а после, вече шепнешком: — И не си въобразявайте, че не прозирам през глупавите ви номера!
— Значи да приема, че нямате нужда от това, така ли?
Карю бръкна в ризата си извади оттам розовата бродирана торбичка.
Анета само я погледна и веднага се спусна към него.
— Ладро! — Опита се да я измъкне от него през решетката. — Крадец! Откъде взехте това! Веднага ми го дайте!
Но Карю беше по-бърз от нея. Веднъж показал торбичката, той я дръпна и я вдигна нагоре, далече от ръцете й, като я поклащаше изкусително.
— Сестро? — обади се сестра Катерина, изтръгната от приятната си дрямка от настъпилата шумотевица. — Наред ли е всичко при теб?
При звука на този глас и двамата замръзнаха по местата си.
— Да, синьора, всичко е наред — подвикна през рамо Анета към монахинята, която се беше надигнала леко от пейката си.
— Но защо толкова се бави този глупак? — промърмори сестра Катерина. Лицето й под черната шапка ги изгледа отегчено от другия край на залата. Като че ли се колебаеше, чудеше се какво да прави.
— Просто… въпросът е по-сложен, синьора — отговори Анета, внезапно осъзнала, че на всяка цена трябва да държи Катерина далече от тях. — Става въпрос за зестрата ми. Бяхте напълно права за това, синьора. Моля ви, ей сега ще приключим разговора!
— Е, добре — кимна Катерина, обхваната от вродената си леност, и пак седна. — Но все пак кажете му да побърза, сестро — допълни жалостиво. — Не мога да седя тук цял ден, нали?
В този момент Карю й подаде торбичката през решетката и каза:
— Изпуснахте я. Вчера в градината. Побягнахте, преди да успея да ви я подам.
Анета пое торбичката си. Първоначално нищо не каза, просто я прие. Той се загледа в пръстите й как се плъзнаха по твърдата бродерия, прегънаха я, а после тя вдигна торбичката до ухото си, като че ли се ослушваше за нещо.
— Не съм вземал нищо оттам — побърза да поясни той. — Когато я открих, беше съвсем празна.
— Празна ли? — Пръстите на Анета трепереха толкова силно, че колкото и да се стараеше, не можеше да разхлаби връзките на торбичката. — Значи не сте гледали достатъчно внимателно — добави, втренчена като замаяна в него. — Имате ли изобщо някаква представа колко търсих тази торбичка? Преобърнах целия манастир с главата надолу.
Най-накрая тя успя да разхлаби връзките. После обаче дръпна леко коприната, с която беше поръбен горния край, и я отдели от кадифето. Бръкна внимателно с палец и показалец в дупчицата, която се отвори, и извади оттам сгънато парче хартия. Вдигна го, за да му го покаже.