— Кейн, просто Кейн. Или Дел. — Запъти се към килера и тя тръгна след него.
— Къде отивате?
— Моля? — Спря, както се бореше с един найлонов дъждобран. Просто не бе свикнал да дава обяснения за действията си. — Ще ни трябва вода. Дъжд, вода, кофа. — Взе една кофа. — А под навеса има генератор. Може да успея да го пусна. Не ми пипайте нещата — добави той и излезе в бурята.
— Не и без инжекция против тетанус, можете да ми вярвате — измърмори Камила, когато вратата се затвори зад гърба му.
Страхувайки се от това, което можеше да намери, отвори едно чекмедже на бюфета. После още едно, и още едно. Тъй като първите три бяха празни, реши, че съдовете, които намери в четвъртото, бяха единствените чисти в къщата.
Наля кафе в една очукана чаша и предпазливо отпи. И с възхищение и изненада откри, че мъжът бе направил прекрасно кафе.
Ободрена от него, огледа кухнята. Не можеше просто да стои в тази кочина, без да прави нищо. Ако щяха да ядат, трябваше да измисли как ще готви в тези условия.
В килера имаше доста консерви, между тях две с кондензирана супа от домати. Все беше нещо. С наново надигнала се надежда отвори хладилника.
Наистина не беше мръсен, ала бе почти празен. Тя намръщено огледа трите яйца, парчето много стар кашкавал, опаковка с шест бири, две от които изпити, и — за нейно удоволствие — бутилка отлично пино ноар.
Нещата се нареждаха.
Имаше четвъртинка мляко, което, след като го помириса, се оказа прясно, и литър минерална вода.
Принцеса Камила нави ръкавите си и се зае за работа.
Петнадесет минути по-късно, въоръжена и тя с кофа, излезе навън. Навесът едва се виждаше през дъжда. Но през барабаненето на дъждовните капки се чуваха ругатни и проклятия. Камила реши, че Дел щеше да е зает още известно време, затова взе полупълната му кофа и я замъкна вътре, като остави на нейно място своята.
Ако имаше някаква светлина, помисли Дел и ритна отново генератора, щеше да види как да оправи тази тъпа машинария. Проблемът бе, че за да има някаква светлина, първо трябваше да я оправи.
Което означаваше, че няма да може да го накара да работи преди сутринта. Което означаваше, помисли той кисело, че се бе мотал почти един час в тясната барака и безброй пъти бе ударил горкото си рамо.
Всеки сантиметър от тялото му го болеше по един или друг начин. И все още беше мокър, замръзнал и на тъмно.
Ако ставаше дума само за него, изобщо нямаше да се занимава с генератора. Щеше да си отвори една студена консерва и да поработи на свещи.
Ала трябваше да мисли и за жената. И при най-добри обстоятелства мразеше да мисли за жени, а сегашните обстоятелства далеч не бяха най-добрите.
— Бива си я — измърмори Дел и обходи бараката с фенерчето, за да види дали има нещо, което може да използва. — Бяга от нещо. Вероятно богат съпруг, който не й е купувал достатъчно дрънкулки.
Това не му влизаше в работата, напомни си той. Още утре тя щеше да му се махне от главата и той щеше да се заеме отново за работата си, без нищо да му пречи.
Обърна се, удари се в генератора и отскочи. И буквално видя звезди, когато блъсна счупената си ключица. По лицето му изби пот и трябваше да се опре със здравата си ръка на стената и да изчака, докато му премине замайването.
Нараняванията му бяха причината още да не е заминал на разкопките във Флорида — разкопки, за които мечтаеше от самото им начало, отпреди три сезона. Можеше да го преживее. Някой трябваше да прави писмените отчети, да попълва дневниците и каталозите и да върши лабораторната работа.
Предпочиташе този някой да е той.
Но мразеше неудобствата, свързани с нараняванията. И слабостта, която го преследваше след болката. Почти не можеше да се облече, без да удари счупената си кост, изкълченото си рамо, натъртените си ребра.
Дори не можеше да си върже обувките.
Дяволска ситуация.
Бе достатъчно силен, за да се замисля за собствената си кекавост. Вдигна фенерчето, което бе изпуснал, и се запъти обратно към къщата. Спря се да вземе кофата с дъждовна вода и цветисто изруга, когато усети, че едва успява да я вдигне.
В коридора остави кофата, смъкна мушамата и тръгна право към чашата си в кухнята.
Когато посегна към кафеварката, видя, че я няма.
Отне му цяла минута. Дел не забелязваше подробностите, освен ако нямаше намерение да ги забележи. Нямаше я не само кафеварката, нямаше ги и всички чинии, които бяха натрупани в умивалника, по масата и по лавиците.
Не си спомняше да ги бе мил. Не си правеше труда да се занимава с домакинска работа, докато не изчерпеше всички други възможности. Объркано отвори бюфета и се вторачи в купчината чисти чинии.