Дел отвори уста да възрази, ала Камила се обърна с джинси и пуловер в ръце и го изгледа със закачлива усмивка:
— Имате ли нужда да ви помогна да се… Хм, преоблечете?
Помисли си върху това. Знаеше, че не би трябвало. Щеше да бъде прекалено. Но си представяше, че ако един мъж поне не си мисли да бъде съблечен от красива жена, може направо да се гръмне в главата и да свърши с всичко.
— Не, благодаря. Ще се справя.
— Добре тогава. Отивам долу да видя какво става със супата. Ако имате нужда от помощ, повикайте ме.
Бързо се спусна по стълбите да бърка супата и да се самообвинява.
Бе го нарекла прасе. Горкият човек сигурно не можеше да се грижи за себе си, както бе ранен и го болеше. Хвана я срам колко нетърпелива и безчувствена бе била. Поне сега можеше да му създаде известни удобства, да му даде купичка топла супа.
Отиде да бухне изтърбушените възглавници на дивана. Това я накара отново да се намръщи. Наистина, цялата къща трябваше да се преобърне наопаки и да се изтръска.
Бе споменал, че бе уволнил чистачката си, защото му бе пипала нещата. И за минута не се усъмни, че можеше да е било точно така. Този човек очевидно бе доста избухлив. Ала си помисли, че проблемът може и да е бил финансов. Като археолог сигурно преживяваше от договори и такива неща.
Трябваше да намери начин да му изпрати пари за нощта, която щеше да прекара при него… След като си продадеше часовника.
Когато Дел слезе долу, върху изподрасканата масичка за кафе тя бе подредила купички, чаши и книжни салфетки поради липса на платнени. Грееха свещи, грееше камината и се разнасяше приятната миризма на топла супа.
Камила се усмихна и само за миг се вгледа в него. Косата му вече бе суха и се виждаше, че не бе кестенява, или по-скоро, че не бе просто кестенява, както й се бе сторило. Цялата бе изпъстрена с по-светли кичури, изсветлели вероятно от слънцето. Бе леко чуплива и се виеше над яката на пуловера му.
Страхотна коса, трябваше да признае, малко небрежна и рошава, което по някакъв начин подхождаше на яркозелените му очи.
— Като хапнете, ще се почувствате по-добре.
Той вече се чувстваше по-добре, след като бе изпил един аналгин. Пулсирането бе отслабнало до тъпа и дразнеща болка. Надяваше се топлата храна да облекчи и нея.
Човек убиваше за един горещ душ, но знаеше, че не може да има всичко.
— Каква е вечерята?
— Potage — произнесе тя с нарочно изискан тон. — Crete tie tomate avec ротте de terre. — Засмя се и почука с лъжица по тенджерата. — Имахте много консерви, така че смесих кремсупата от домати с консервирани картофи и сложих и малко мляко. Би било много по-добре с подправки, ала във вашия килер чак такива екстри няма. Седнете, отпуснете се. Аз ще сервирам.
При нормални обстоятелства не му харесваше да го глезят. Поне не мислеше, че би му харесало. Всъщност, не можеше да си спомни някога някой да го бе глезил. Но все пак това не би било нещо, което можеше да се нарече нормална вечер, така че можеше и да се отдаде на удоволствието.
— Не приличате на тип жена, която може да готви, по-скоро на жена, която има готвач.
Това я накара да се намръщи. Бе се надявала, че прилича на съвсем нормална, средна жена.
— Аз съм много добра готвачка. — Камила опита супата. Защото й беше интересно, бе вземала частни уроци от един първокласен готвач. — Макар че това е първият ми опит на открит огън.
— Изглежда, че опитът е успешен. И мирише така. — Това бе неговата представа за похвала, а нетърпеливото изръмжаване, когато му подаде купичката, бе неговата представа за благодарност.
— Не бях сигурна какво ще искате да пиете, кафе или мляко. Има и бира… И вино.
— Кафе. Пил съм лекарства, така че по-добре да се въздържам от алкохол. — Дел вече ядеше супата и когато Камила се изправи очаквателно пред него, едва й хвърли един поглед. — Какво?
Тя сподави въздишката си. След като този мъж не бе достатъчно любезен да й предложи, трябваше сама да си поиска.
— Аз с удоволствие бих изпила чаша вино, ако нямате нищо против.
— Нямам нищо против.
— Благодаря ви. — Със стиснати зъби му наля кафето и се запъти към кухнята. Как ли можеше човек да живее без никакви обноски? Отвори виното и след кратко колебание донесе бутилката със себе си.
Щеше да изпие две чаши, реши Камила, и да му изпрати пари като за цяла бутилка, заедно с парите за нощувката.
Тъй като той вече бе изял цялата купичка, му сипа втора, сипа и на себе си и седна.
Бе изстрадала безброй досадни вечери, официални приеми и церемонии. Със сигурност щеше да преживее и една-единствена дъждовна вечер с Дилейни Кейн.
— Сигурно много пътувате във връзка с работата си.