Не бе чула нито звук от Дел, и макар че пробва и тока, и телефона, от тях също нямаше и следа.
Реших да отдам неумението му да се държи в общество на професията му, която по-често му отрежда компанията на отдавна умрелите, отколкото на живите. И да гарнирам това с малко съчувствие към нараняванията му. Обаче подозирам, че е също толкова безцеремонен и безпардонно груб и когато е в цветущо здраве.
Във всеки случай е интересен. А да прекарвам времето си с хора, които се държат с мен както биха се държали с всеки друг, е част от експеримента.
Един прекрасен страничен ефект от очевидно отшелническия му начин на живот е, че в колибата му няма телевизор. Само като си представи човек, американски дом без нито един телевизор! Не видях и никакви нови вестници или списания. Макар че би могло да има заровени в отвратителната кочина, в която живее.
Шансовете такъв човек да ме познае, дори в такива необичайно интимни условия, са почти никакви. Това е много успокояващо.
Въпреки странния му начин на живот, когато не работи активно върху някакви разкопки, очевидно е интелигентен. Когато говори за работата си, колкото и кратко да е това, се вижда, че има искра. Чувство на любопитство, на търсене на отговори, което ми харесва. Може би защото аз самата търся нещо. Вътре в себе си.
Макар да знам, че не е много прилично, прочетох повечето от писанията му, когато бях сигурна, че е в стаята си на горния етаж. Толкова интересно! Доколкото разбрах от драсканиците му, той участва в екип, които е открил едно място в централната част на Южна Флорида. Дълбоко в черния торф, който е бил разкопан, за да се направи язовир, са открити кости на древни хора — изследванията показват, че са на седем хиляди години.
Бележките и статиите му са толкова разхвърляни, че не мога да проследя всичко поред, но изследователският проект „Брадвил“ е започнал от това откритие, а самият Дилейни работи по него вече три години.
Техните открития са ми толкова интересни. Едва проходило бебе, погребано заедно с играчките си, изработени от кост, еленов рог и дърво, някои от тях с надписи. Силно чувство за ритуалност и красота. Има и скици, чудя се дали ги е правил самият той. Доста подробни и добре направени скици.
Толкова много бележки, статии и откъслеци. Честно казано, разпилени безразборно из колибата. Толкова ми се иска да ги подредя и да прочета за целия проект, от началото му до днешния ден. Но както стоят нещата, това невъзможно. Да не говорим, че утре сутринта заминавам.
Аз самата напредвам. Нощ след нощ спя все по-добре. Апетитът ми се върна и може би му угаждам малко повече, отколкото би трябвало. Днес, след дълго каране и един дребен инцидент, прекарах значително време в най-елементарни домакински занимания. Доста физически труд. Преди по-малко от две седмици ми се струваше, че най-простата работа изцежда всичката ми енергия — физическа, емоционална и интелектуална. И въпреки това след този ден се чувствам силна, почти като нова.
Това време, тази свобода просто да съществувам беше точно лекарството, което ми трябваше.
Ще взема още малко от него, преди Камила Макджий да се превърне отново в Камила Кординска.
На сутринта ярката дръзка слънчева светлина удари Дел право в очите. Той се размърда и потърси отново тъмнината и доста интересния сън, включващ една дългуреста червенокоса със секси глас и златисти очи. И се извъртя на болната си страна.
Събуди се с ругатня.
Когато съзнанието му се проясни, си спомни, че дългурестата червенокоса бе реална. Фактът, че бе реална и че спеше под същия покрив, го накара да се притесни от съня си. Спомни си също, че причината, поради която това засукано парче спеше на свободното му легло, беше, че колата й бе в канавката, а токът и телефоните не работеха.
Това означаваше, че вместо горещ душ го очакваше студена кал. Събра, каквото му трябваше, и тръгна надолу по стълбите. Спря, като я чу да пее.
Прекрасният й глас с леко екзотичния си акцент звучеше не на място в неговата колиба. Ала не можеше да има нищо против аромата на прясно кафе.
Кафето се топлеше на огъня, а Камила бе в кухнята и се ровеше в килера. Той видя, че подът бе измит. Представа нямаше, че в него бе останал някакъв блясък, но тя бе успяла да го изкара на повърхността. В една чаша върху кухненската маса имаше свежи цветя. Бе отворила прозореца на кухнята и вратата към задния двор, така че свежият уханен въздух бе проникнал навсякъде.
Камила направи крачка назад, хванала в ръка малка консерва с гъби, и като го видя зад себе си, извика приглушено.