Бе я погледнал така, както понякога я гледаше в къщата. Сякаш тя бе в центъра на мислите му.
Но докато двамата с братовчед й Люк се носеха в първия си танц, нямаше време за лични мисли.
Когато дворецът отваряше вратите си за бал, той ги отваряше широко и с блестяща церемония. Всичко бе блестящо, с лек привкус на помпозност. Светлината се лееше от водопади от свещници върху ослепителни рокли, разноцветни скъпоценности, разкошни цветя. Пенливо шампанско искреше в кристални чаши. На терасата отвън светеха свещи и факли. Стотиците старинни огледала по стените отразяваха разкошно облечени жени и елегантни мъже, които се носеха по полирания под.
Камила танцуваше по задължение, за удоволствие и после от любов с баща си.
— Гледах ви с мама.
— Какво гледа?
— Как танцувахте преди малко. И си казах, виж ги. — Притисна буза към неговата. — Как може някой да гледа нещо друго? Толкова бяхте красиви.
— Разказвал ли съм ти за първия път, когато я видях?
Камила се отдръпна да се засмее в очите му.
— Един милион пъти. Разкажи ми го пак.
— Беше на шестнадесетия й рожден ден. Бал, почти като този. Тя беше със светлозелена рокля, не много различна от тази, която ти носиш сега. С всичките тези бухнали поли, от които жената изглежда като фантазия. В косите й имаше диаманти, както тази вечер в твоите. Влюбих се в нея на мига, макар че я видях отново едва след десет години. Тя беше най-прекрасното нещо, което някога бях виждал. — Погледна към дъщеря си. — Сега танцувам с второто най-прекрасно нещо.
— Татко… — Камила свали ръка от рамото му и го докосна по бузата. — Толкова те обичам. Съжалявам, че ми беше ядосан.
— Не бях ядосан, бебчо. Притеснен, ала не ядосан. А сега, след като грубиянът, с когото беше…
— Татко!
Предупредителното пламъче в очите й го накара да я погледне.
— Искам да ти кажа едно нещо за него. Той има потенциал.
— Ти всъщност не знаеш… — Тя млъкна и подозрително присви очи. — Това уловка ли е?
— На времето се страхувах, че някой сладкодумен хубавелко ще дойде и ще те отмъкне, преди да си се усетила, че е мухльо. Е, определено не можеш да наречеш Кейн нито сладкодумен, нито хубавелко.
— Наистина не можеш.
— А след като вече знаеш, че е мухльо, си в добра позиция — добави Рийвс й я разсмя. — Искам да си щастлива, Кам. Дори повече, отколкото искам да запазя моето малко момиченце изцяло за себе си.
— Ще ме разплачеш.
— Не, няма да плачеш. — Отново я привлече към себе си. — Ти си кораво момиче.
— Обичам го, татко.
— Знам. — Рийвс срещна погледа на Дел през тълпата. — Горкият кучи син няма избор. Иди го вземи, миличка. И ако не ти се даде достатъчно бързо, само ми кажи. Все още ми се иска да имам повод да го изритам по задника.
— Реши ли, Дилейни?
— Какво?
Алис взе виното, което го бе помолила да й донесе.
— Дали през половината нощ ще се мръщиш на Камила, или ще я поканиш на танц.
— Тя цяла вечер не е спряла да танцува и за две минути, нали?
— Това е част от нейната работа. Да не мислиш, че й е приятно да танцува с този младеж с лице като пица и магарешки зъби, който през цялото време я настъпва? Върви. Танцувай с нея.
— Ако мислиш, че ще се наредя на опашка след половината от мъжете в тази зала…
— Бих казала, че си си изгубил ума — довърши Алис. — Върви, отнеми му я. Още една минутка с това тромаво момче, и ще остане саката за цял живот.
— Добре, добре. — Така представено, звучеше, сякаш й прави услуга. Сякаш й се притича на помощ, реши той, когато доста ясно видя как Камила трепна при поредното настъпване.
Запровира се между танцуващите, чувствайки се все по-героичен с всяка стъпка. Потупа по рамото партньора на Камила и толкова ловко зае мястото му, че сам се изненада от себе си.
— Отнемам ви дамата. — Завъртя я, преди момчето да бе успяло да го зяпне и да запелтечи.
— Това беше грубо.
— Но свърши работа. Как са краката ти?
Устните й трепнаха.
— Освен няколко счупени пръста, още се държат, благодаря. Доста добре танцувате, милорд.
— Опитвам се. Ала мога да кажа същото на вас, мадам. Във всеки случай, не бих могъл да бъда по-зле от последния ви партньор. Реших, че имате нужда от почивка.
— Спасяваш дама в беда? — Тя вдигна вежди. — Два пъти за един живот. Внимавай да не ти стане навик. Каза, че ти трябват пет минути с мен, а това беше преди почти два часа. Размисли ли?