Дел си го представяше — напрежението, изискванията, железните нерви, които са й били необходими, за да бъде тази, която бе. Смелостта, помисли той, да се отскубне от всичко това, за да намери жената в себе си.
— И затова замина с два куфара и една кола под наем, за да я намериш?
— Повече или по-малко. И я намерих, макар че, както казах, накрая се държах лошо.
— Ние се държахме лошо — поправи я Дел. — Бях се влюбил до уши в теб, и изведнъж си помислих, че ти си някакво ексцентрично богато мамино детенце, което има някакви неприятности. Когато разбрах, реших, че си ме използвала да се позабавляваш.
Тя пребледня.
— Никога не е било…
— Сега го знам. Знам го. Изпитвах към теб такива чувства, каквито никога не съм изпитвал към друга жена. Бях решил да ти го кажа… И тогава дойдох в кухнята и те чух да говориш по телефона.
— С Мериън. — Камила затвори очи и въздъхна дълбоко. — Моментът можеше да и е по-лош — каза тихо. — Изненадана съм, че не ме изхвърли физически.
— Помислих си го. — Той изчака очите й да се отворят отново и срещна погледа й. — Беше ми по-добре, когато се самосъжалявах. Отне ми известно време да започна да се замислям какво ти е на теб. Хората, пресата, протоколът. Доста е тежко.
— Не е чак толкова лошо. Просто понякога трябва да…
— Да дишаш — довърши Дел.
— Да. — В очите й запариха сълзи. — Да.
— Не го прави. Не мога да водя разумен разговор, ако започнеш да цивриш. Слушай, сериозно говоря. Престани с тези сълзи. Затвори кранчето. Никога не съм казвал на жена, че я обичам, и съм сигурен, че няма да го направя за пръв път, докато тя реве.
— Аз не рева. — Но в нея се надигна радост и гласът й премина в ридание. Камила отвори едно чекмедже, извади поръбена с дантела кърпичка и изтри сълзите си. Искаше й се да заговори отново, ала този път знаеше, че трябва да мълчи. — Е, кажи ми го.
— Ще стигнем и дотам. Ти не си крехка, Камила.
— Не, по принцип не.
— Диамантът в короната на Кордина. Попрегледах някои списания — обясни той, когато тя го зяпна. — Диамантът трябва да е твърд, за да блести. Ти си твърда.
— Това — успя да изрече Камила — е най-ласкателното нещо, което някога си ми казвал.
— Защото си свикнала мъжете да ти казват, че си красива. Освен това ми харесва семейството ти.
— Семейството ми?
— Да. Майка ти е удивителна жена. Харесват ми братята ти, братовчедите ти. Още не съм разбрал със сигурност защо, но ми харесват. А сестра ти е направо сладка. — Дел замълча. — Казах го в добрия смисъл.
— Да — поусмихна се тя. — Много е сладка.
— Лелите, чичовците ти са интересни хора. Възхитителни. Предполагам, че оттам си го наследила. Имам някои проблеми с баща ти. Но предполагам, че ако аз имам дъщеря и някой мъж… Ами, естествено е да му се иска да ме изрита по задника, задето съм сложил ръка на нещо, което е негово.
— Той те харесва.
— Би му харесало да ме опече на бавен огън.
— Мисли, че имаш потенциал.
Дел изсумтя, закрачи, после я погледна.
— Наистина ли?
— Да. Разбира се, ако ме направиш нещастна, този бавен огън още може да се уреди. Ала нямам намерение да те насилвам.
— Ти си умно момиче, принцесо. Остър, сексапилен ум. Бих могъл да преживея това твое лице, но умът ти ме държи на въдицата. — Той посочи към дебелата книга по археология на нощното й шкафче. — Значи си започнала да се интересуваш?
— Да. Искам да уча. Наистина ми беше много приятно да работя с теб.
— Знам.
— Намирам работата много увлекателна. Не само заради теб, нали знаеш. Искам да уча преди всичко заради себе си. Аз имах нужда от нещо за себе си. Нещо, което да ме тегли отвътре. Нещо повече от това, което се очаква от мен, което трябва да се очаква от мен заради положението ми. Исках да намеря своята страст и благодарение на теб я намерих. Уреждам да замина с доктор Лезуер по един проект във Франция.
— Да, Долния палеолит. — Дел сви рамене. — Той е добър. И го бива и за учител. Търпелив е. Аз не съм. Сигурно би било по-лесно да работиш с него. Но пък би било жалко да не продължиш с „Брадвил“. Камила пое дълбоко въздух:
— Да не би да ми предлагаш да се включа в проекта?
— Мислех си да подготвя един нов фургон. Старият вече е за боклука. И трябва да прегледам доста лабораторна работа. Вероятно би било практично да се наеме къща близо до университета. Може би да се купи нещо.