— Какво предлагате?
— Предлагам да си облечете нещо сухо, преди да се разболеете… Което би ме довършило. После ще видим дали тук има нещо за ядене и ще се задоволим с него.
— Господин Кейн, това е невероятно любезно от ваша прана. Но аз не бих искала да… — Камила кихна три пъти едно след друго.
— По коридора — съобщи и той. — Нагоре по стълбите. Банята е последната врата. Аз ще направя кафе.
Прекалено замръзнала, за да спори или да мисли за а алтернативен вариант, тя отново взе куфарите си и с мъка ги повлече по коридора и нагоре по стълбите. Като кон с капаци, насочен към финала, гледаше право напред и не отклоняваше поглед, докато не влезе в банята.
Заключи вратата.
На пода имаше кърпи, паста за зъби без капачка на паницата над малкия бял умивалник, който, макар да не блестеше, поне изглеждаше така, сякаш е бил изплакван поне веднъж през последните шест месеца.
Имаше също, както откри скоро, топла вода.
В момента, в който влезе под душа, удоволствието отми всякакво друго чувство. Камила подложи глава под струите и едва не затанцува. Когато топлината проникна до костите й, просто затвори очи и въздъхна.
С известно съжаление затвори крановете. Намери на полицата достатъчно чиста на вид хавлия, уви се с нея и измъкна от куфара си риза и панталони.
Когато лампите изгаснаха, бе по бельо.
Изпищя. Не можа да се въздържи и преди да бе успяла да се овладее, болезнено удари бедрото си в умивалника.
С треперещи ръце се мъчеше да се облече в тъмното.
— Господин Кейн! — извика тя и опипом тръгна да излиза от банята. Бе тъмно като в рог.
— Добре, добре, няма за какво да се ядосвате. — Чу го как се качва по стълбите, видя тесния лъч светлина, който подскачаше заедно с него. — Токът спря.
— Никога нямаше да се сетя.
— Идеално време за сарказъм — отбеляза Дел. — Просто не мърдайте. — Той и светлината изчезнаха в някаква друга стая. Скоро се върна с фенерче и й подаде мъждукаща свещ. — Свършихте ли тук? — кимна към банята.
— Да, благодаря ви.
— Добре. — Тръгна обратно надолу и при следващия гръм Камила се забърза след него.
— Какво ще правим сега?
— Ще накладем огън, ще стоплим малко супа и ще си пожелаем да сте някъде другаде.
— Не виждам защо трябва да сте груб. Не съм аз виновна, че има буря. — Спъна се в някакви обувки и се блъсна в гърба му.
— По дяволите! — Рамото му пламна от болка. — Гледайте къде ходите, а?
— Извинявайте. Ако не живеехте като прасе, нямаше да се спъвам в разни неща.
— Слушайте, просто влезте тук. — Дел посочи към хола. — Седнете и не ми се пречкайте.
— С удоволствие. — Тя с достойнство влезе и после развали целия ефект, като изпищя приглушено. — Това… — Камила безсилно вдигна ръка към претрупаната маса. — Кости ли са?
Той светна с фенерчето към костите, опаковани херметично в найлон.
— Да. Повечето са човешки — каза небрежно и се запъти към камината. — Не се безпокойте. — Приклекна и започна да подрежда подпалките. — Никого не съм убил.
— Наистина ли? — Тя се отдръпна, чудейки се какво може да използва като оръжие за самоотбрана.
— Първоначалната им собственичка е починала преди около седем хиляди години… Но не при падането, което е повредило доста от тези кости. Както и да е, на нея те не са й липсвали. — Поднесе клечката кибрит към подпалките.
— Защо са у вас?
— Намерих ги… При едни разкопки във Флорида. Разръчка дървата и се изправи. Огънят зад гърба му се разгоря и го освети.
— Вие… Разравяте гробове? — едва успя да промълви Камила. Ужасът в гласа й почти не се долавяше.
Дел за пръв път се усмихна и усмивката му бе ярка като светкавиците, които раздираха небето.
— Може и така да се каже. Успокойте се… Как ви беше името?
Тя облиза устни.
— Камила.
— Добре, Камила, успокойте се. Аз съм археолог, не луд учен. Отивам да донеса кафето. Не ми пипайте костите… Всъщност, и нищо друго.
— Не бих си и помислила. — Не би си и помислила и да остане сама в бурна нощ в тъмна стая с купчина човешки кости. Независимо колко грижливо бяха опаковани или колко бяха стари. — Ще ви помогна. — Усмихна се, за да прикрие притеснението си. — Струва ми се, че имате нужда.
— Да, предполагам. — Нараняването още му причиняваше неудобства, по много начини. — Вижте, на горния етаж има една свободна стая. Можете да си легнете там. На сутринта ще се погрижим за колата ви.
— Благодаря. — Беше топло, беше сухо и кафето миришеше чудесно. Нещата можеха да са и много по-лоши. — Наистина ви благодаря, господин Кейн.