Редовно се свързваха с полицията в Рио. Уликите, с които разполагаше следствието, не доведоха до нищо. Както се изясни, в синтезатора беше монтиран обикновен електрет, който просто се разрежда когато прибора се включи. Такава подлост можеше да е дело на всеки, имащ елементарни познания по електроника. Не бяха открити нито отпечатъци от пръсти, нито косми, нито нишки от дрехи. Чекът е бил платен в един от клоновете на банката от човек, чиято външност съответстваше на описанието на Кинси, но името беше друго. Банкнотите, с които е заплатил, отдавна се бяха разтворили в паричния поток, макар че полицията правеше опити да ги проследи. Името и адреса се оказаха фалшиви, а гласовият отпечатък не съвпадаше с гласовете на известните на полицията престъпници. Сега този отпечатък дълго и щателно се сравняваше с гласовете от други архиви. В Ла Плата и Манаос бяха открити двама Рудолф Кинси: единият се оказа пенсиониран пекар, а вторият — млад студент; и двамата нямаха никакви допирни точки с търсения човек.
Чалмис също си поговори с най-близкия си съсед — местния шериф. Ситуацията се усложняваше от това, че предполагаемият им посетител можеше да не е извършвал никакви престъпления в Северна Америка. Арестувайки го на място, те биха защитили Аная, но едва ли щяха да успеят да му предявят някакви обвинения. И даже ако го арестуваха в Рио, той имаше превъзходни шансове да се измъкне — ако не се уплаши и започне упорито да отрича всичко.
В сряда вечерта Аная чу звънецът на входната врата. Сърцето й трепна. Тя се приближи към екрана, натисна бутона и видя зъбато усмихващият се Рудолф Кинси.
— О-о… — проточи Аная. — Колко е странно да ви видя тук. — Тя веднага мислено се сгълчи, надявайки се, че няма да изтърси още някоя глупост.
— Добър вечер, мис Рюи. Толкова се радвам, че ви открих — каза Кинси, запазвайки безупречно самообладание. — Ще можете ли да ми отделите малко от вашето време?
— Аз… трябва да попитам капитан Дюбауер. Той има доста своеобразно отношение към посетителите.
— Да, предупредиха ме за това — усмихна се Кинси.
— Ако става въпрос за поздравителната картичка, то приемете моите извинения. Синтезаторът ми се повреди и се наложи да го дам за ремонт. Може би бих могла да ви се реванширам с нещо друго?
Кинси леко се разтревожи.
— Няма нищо, мис Рюи, и няма защо да безпокоите стопанина. Ако дойдете при вратата, ще приключим много бързо.
„Не се и съмнявам“ — помисли си Аная и се усмихна.
— Моля, изчакайте — помоли тя и натисна бутона „пауза“.
— Чалмис! — закрещя жената с пълен глас. Петдесетметровият пробег я пренесе в кухнята, където Чалмис подлагаше на изпитание търпението на готвача си. — Той е тук! На вратата. Самият Кинси. Иска да се срещне с мен.
— Да, знам — небрежно отговори Чалмис, топейки пръст в соса. — Той повече от час обикаляше около периметъра на силовия екран. Явно е разбрал, че няма да успее да се промъкне и решил да рискува с фронтална атака.
Аная метна към приятеля си яростен поглед.
— Значи си знаел! И дори не ме предупреди!
— Нямаше време — спокойно отговори той.
— И какво ще правим?
— Ти можеш да отидеш до видеофона и да извикаш шериф Йодер. Помоли го да дойде след около час. После ме чакай в кабинета. Чарлз, отложи вечерята с един час. Мисля, че ще се справим дотогава.
— О-о-о! — Аная подскачаше около Чалмис като нетърпелива планетка-спътник около Юпитер. — А какво смяташ да правиш?
— Да поканя нашият гост на разходка.
— Добре, нека бъде по твоему — навъсено се съгласи тя. — Но… моля те, по-внимателно.
— Аз винаги съм внимателен. И не забравяй — ти се съгласи да оставиш тази част от плана на мен.
Чалмис излезе от къщата и се отправи към вратата. Мракът се сгъстяваше.
„Парадният вход“ представляваше приличаща на паяжина конструкция, разположена на известно разстояние от къщата. Интеркомът беше монтиран от външната страна в един от пилоните на вратата. Кинси чакаше там, облегнат на пилона и ровейки земята с острия връх на обувката си. Той се напрегна, забелязвайки Чалмис, после леко се отпусна, убедил се, че стопанинът е сам.
— Господин Кинси? — вежливо попита Чалмис.
— Ъ-ъ… капитан Дюбауер? — отговори Кинси. — Много съжалявам, че ви обезпокоих, но трябва да обсъдя нещо много спешно с вашата гостенка, мис Рюи.
— Да, тя ми съобщи. — Чалмис набра кода за отключване. — Вкарайте флайера си вътре и го оставете на тази полянка, след което ще идем при мис Рюи.