Градината на Чалмис тънеше в сиянието на летния ден, напомняйки коралов риф, екзотичен по форма и цветове. Жуженето на насекомите, пронизващо мекия топъл въздух, подчертаваше тишината и я правеше почти осезаема. Пътечката, покрита с бели до болка в очите мраморни плочи, се виеше между стволовете на високи летни цветя към група стари дъбове, които се възвисяваха като кули в далечния край на участъка и създаваха остров от прохладен полумрак. Чалмис седеше на пейка в сянката им, невъзмутим като статуя, и наблюдаваше гостенката, идваща към него по белите плочи. Той беше набит мъж, със среден ръст. Посивелите на слепоочията светли коси бяха сресани назад, над широкото чело. Закръгленото му лице би изглеждало меко, ако ги нямаше пронизващите сиви очи.
В блестящата цветна градина Аная изглеждаше като нещо чуждо, като нощно същество, извадено от дупката си на ярка дневна светлина. Ефектът се усилваше от с нищо неприглушената чернота на дрехите й: блестящ антрацитен комбинезон и кожени обувки. Всичко това напълно съответстваше на климатизираното помещение, което тя напусна тази сутрин.
— И така — изръмжа Чалмис, без да си дава труда да стане при идването й, — откъде се взе и как влезе?
— От Рио, днес сутринта — отговори тя, без изобщо да се смути от това посрещане. — Доколкото разбрах, не си изтрил гласовия ми отпечатък от вратата след последното ми посещение. И слава богу, иначе сигурно и досега щях да си вися там, да псувам и да чакам, докато твоя готвач отговори, ако ме чуе. — Тя седна до него и той се извини за хладното посрещане с целувка. — Оставих на фоносекретаря ти съобщение че идвам, но както виждам, напразно. Долетях със совалка до Торонто, а там наех флайер, за се добера дотук.
— Провървяло ти е с времето — отбеляза той.
— Да, полетът беше приятен. Знаеш ли, забелязах много нови полета в онази радиоактивна ивица на север…
— Кливланд — сухо я прекъсна той. — Там сега отглеждат много маслодайни култури, използвайки устойчиви към радиацията хибриди.
Той примигна по крокодилски и зачака кога гостенката ще обясни причината за своето появяване. Аная обгърна с поглед пищната градина.
— А твоите цветя добре се развиват — позавидя тя.
Чу се тихо жужене и на крака й кацна щурец.
— Ай! — зави тя, бръсвайки насекомото.
— Те не хапят — усмихна се Чалмис.
— А изглеждат така, като че ли могат да те ухапят. Защо си завъдил в градината толкова животинки? Така или иначе се налага да държиш силовото поле включено, за да не се промъкват комари.
— Разсъждаваш точно като моя градинар. — Той замислено замълча. — Носталгия, сигурно. Когато растях в тези краища, щурците и лятото бяха неразделни. Но трябва да призная, че следвоенните насекоми са нещо съвършено различно.
Няколко минути никой от тях не нарушаваше тишината. Чалмис заговори първи, улеснявайки обяснението й.
— Как вървят „усещачките“? Да не си избягала от кредиторите?
— И да, и не — усмихна се тя. — Всъщност, бизнеса върви добре. „Триадата“ се продава добре. Перуанската „Лига на морала“ я забрани и това доста оживи продажбите. Моят дистрибутор в Рио беше много доволен от това — няма да се учудя, ако разбера, че е дал на някого подкуп, за да я включат в „черния“ списък. Сега иска да правя продължение. Даже подписах договор.
— А аз си мислих, че всички „усещачки“ са порнография — съобщи изумено Чалмис.
— Не. Някои съчинители работят за подрастващите — сериозно поясни тя, подемайки любимата си тема. — Но много малко деца имат приставки за възпроизвеждане на сънища, така че този пазар е ограничен. И аз смятам да съчиня нещо детско за колония Бета — ако успея да изкопча от теб достатъчно подробности за общия фон.
— Любопитна идея. А можеш ли да съчиниш точен и детайлен сън за място, където никога не си била и едва ли някога ще бъдеш?
Тя сви рамене.
— Бъдещите зрители също не са били там, затова никой няма да придира за подробностите. Ти си единствения, който може да ме разкритикува, но ти не съчиняваш сънища. Дори не гледаш.
— И слава Богу! Изпитвам непреодолимо отвращение към мисълта да си наблъскам мозъка с електроди. — Той посочи към двете сребристи кръгчета на слепоочията на Аная. — Тук, без съмнение, се проявява моето древно американско възпитание.
— Ти си непоправимо старомоден — отговори тя, без да изобщо да се обижда. — И все пак… операцията по присаждане на имплантант за възпроизвеждане е много по-проста от присаждане на имплантант за съчинител. И напълно безболезнена. Затова пък после ще можеш да си купуваш моите работи.