Внезапно Тама изчезна. Рейко избърза напред разтревожена, защото си помисли, че е загубила момичето. В следващия миг видя пътека, която се отбиваше от главния път, минаваше през самата гора и се виеше нагоре по хълма. Чу как Тама задъхана се и препъваше някъде напред в мрака. Лейтенант Асукай и четиримата стражи се запромъкваха заедно с нея нагоре по пътеката, която ставаше все по-стръмна и макар че бе отъпкана от многобройни нозе, падналите клони затрудняваха движението им. Тук тъмнината бе почти непрогледна и те крачеха предпазливо. Тама вдигаше толкова шум, че според Рейко едва ли би могла да ги чуе. Излязоха от гората и се озоваха насред открито пространство, осветено от бледото сияние на небето. Рейко спря за миг и видя, че пътеката върви покрай тъмен дол. Обраслите с храсти склонове се спускаха рязко към дъното му, където между камъните бълбукаше поток. Рейко и охранителите й видяха Тама да бърза по пътеката, която описваше дъга в местността, и забелязаха крайната цел на и пътешествието й.
Беше къща, построена на три нива върху очистена от дърветата земя. На първото ниво имаше веранда, с която вървеше по протежение на цялата фасада и бе издадена над дола и потока. Стърчащите сламени покриви наподобяваха назъбени върхове. Къщата не бе голяма, но построяването й вероятно бе коствало немалко усилия и пари. През деня от балконите на задните, по-високи нива сигурно се разкриваше великолепна гледка към Едо. През един от прозорците струеше светлина, която се разсипваше върху верандата. С последни сили Тама изкачи стъпалата към къщата. Звукът от стъпките й върху дъските отекна над дола.
— Какво ще правим? — прошепна към Рейко лейтенант Асукай.
— Нека да се приближим. Трябва да разберем дали Югао и Призрака са там — Рейко трябваше да е сигурна, преди да каже на Сано.
Тя и стражите й побързаха след Тама, като използваха укритието на дърветата покрай пътеката, и се спотаиха в храстите в основата на стъпалата. Тама бързешком прекоси верандата, остави вързопа си и заблъска с юмруци по вратата. Тя се отвори със скърцане. От мястото си Рейко имаше добра видимост към верандата и Тама, но тъй като линията на погледа й вървеше успоредно на фасадата на къщата, не можа да различи фигурата на прага.
— Крайно време беше да си тук — прозвуча гласът на Югао. — Умряла съм от глад. Какво ми носиш?
Рейко се изпълни с ликуване. Мислено отправи молитва за благодарност.
Югао прекрачи прага навън и Тама отстъпи назад. Светлината от къщата падаше върху двете жени и те се виждаха съвсем ясно.
— Той тук ли е? — попита Тама, задъхана от изтощение и напрежение.
— Кой? — Югао клекна и взе да развързва вързопа.
— Онзи самурай. Джин.
Югао застина неподвижна. Профилът й се очерта като отсечен с острие. Миг по-късно тя се изправи, обърна се с лице към Тама и отвърна:
— Да. Тук е. И какво?
Рейко едва се сдържа да не ахне от възторг. Бе открила Призрака.
— Защо не ми каза, че е с теб? — възкликна Тама, засегната от измамата.
— Реших, че не е важно — отвърна Югао, но в гласа й прозвуча нотка на предпазливост. — Какво значение има?
— Знаеш, че не ми е позволено да пускам никого в тази къща. Казах ти, че ако господарят и господарката разберат какво съм сторила, ще ме пребият. Предума ме да те оставя да се скриеш тук. Но да вмъкваш тайно този ужасен човек в… — думите на Тама секнаха, прекъснати от ридание. — Ще си загубя работата. Ще ме изхвърлят на улицата, без да имам къде да отида!