— Не се тревожи — каза Югао. — Никой няма да разбере. Сама каза, че господарите ти идват в тази къща само през лятото. Дотогава ще сме си тръгнали. Нуждая се от помощта ти само още известно време.
Тя протегна ръка към Тама в умолителен жест, но момичето се сви.
— Това не е единственото, което си скрила от мен. Каза ми, че си избягала от къщи и ти трябва подслон. Само дето не ми каза, че си избягала от затвора!
Ръката на Югао застина във въздуха. Тя внимателно я отпусна.
— Мислех, че така е по-добре. Ако полицията ме хване с теб, няма да бъдеш обвинена, че си помогнала на избягал затворник, защото ти просто не си знаела, че съм такава.
Тя лъжеше. Рейко нямаше никакво съмнение въпреки убедителния й тон. За да защити себе си и любовника си, Югао умишлено и безсрамно се бе възползвала от Тама и я бе измамила.
— Тъй ли? — Тама изхълца. — Затова ли не ми каза, че си убила родителите си и сестра си?
— Не съм — отвърна Югао припряно, отбранително и категорично. — Обвиниха ме несправедливо.
Рейко изведнъж прозря истината със замайваща яснота. Югао отново лъжеше. Най-накрая вече нямаше никакво съмнение, че Югао бе действителният извършител на престъплението. Тама изгледа Югао с недоумение, изписано върху обляното й в сълзи лице.
— Само че са те арестували. Ако не си ги убила ти, тогава кой?
— Надзирателят от затвора — отвърна Югао. — Вмъкна се вкъщи, докато спяхме. Наръга татко, после майка и накрая сестра ми. Аз го видях. Трябваше да избяга, преди да го хванат, иначе щеше да убие и мен.
Рейко бе удивена как лъжите на Югао разкриваха истината по-ясно от собствените й самопризнания. Можеше и никога да не разбере истинската причина, довела до тези престъпления, но вече беше убедена, че Югао наистина е убийцата точно както самата тя бе твърдяла през цялото време.
— Арестуваха ме, защото бях там и бях жива — продължи Югао. — Полицията не си направи труда да разследва убийствата, защото съм хинин. Беше много удобно да ми лепнат тези убийства. Но аз съм невинна — сега тонът й стана умолителен; тя сложи ръка на сърцето си и после я протегна към Тама. — Познаваме се от деца. Знаеш, че никога не бих извършила подобно нещо. Не можех да ти кажа по-рано, защото бях твърде разстроена. Ти си най-добрата ми приятелка. Не ми ли вярваш?
Макар че Рейко безмълвно се изсмя на театъра, който Югао разиграваше, Тама прегърна Югао и се разрида.
— Разбира се, че ти вярвам. Ох, Югао, толкова съжалявам за всичко, което си преживяла!
Двете се прегърнаха. Гърбът на Тама бе към Рейко. Момичето не можеше да види лицето на Югао, но Рейко различи съвсем ясно лукавото й самодоволно изражение.
— Съжалявам, че бях толкова недоверчива — избъбри Тама. — Трябваше да знам, че ти никога не би причинила зло на родителите си или на сестра си, както и да са се отнасяли с теб. Когато дъщерята на съдията каза, че ти си ги убила, не трябваше да й вярвам.
— Дъщерята на съдията ли? — попита Югао изненадана и стъписана. Отдръпна се от Тама. — Госпожа Рейко ли ти е казала за убийствата?
— Да, тя дойде да се види с мен вчера — каза Тама.
— Попита ме дали не знам къде си.
— Ти каза ли й, че си ме виждала? — попита рязко Югао.
— Не — уплашена и напрегната, Тама добави: — Казах й, че не сме се виждали от години.
Югао се приближи съвсем близо до Тама, която о отстъпи и опря гръб в парапета на верандата.
— Какво още си казала на госпожа Рейко?
— Нищо.
Но гласът й затрепери. Тя взе да мести трескаво поглед, без да смее да погледне Югао. Беше отчайваща лъжкиня. Югао я сграбчи за ръцете, хвърли поглед към дола и Рейко схвана мислите й тъй ясно, все едно Югао ги бе изрекла. Тама бе твърде слаба и простодушна, за да удържи на повече въпроси за Югао. Затова се превръщаше в заплаха за двамата бегълци, независимо че те се нуждаеха от нея за храна и подслон.
Едно-единствено рязко движение над парапета и Тама никога нямаше да отведе враговете им при тях.
— Махни се от там! — едва се сдържа да не изкрещи Рейко на Тама. — Тя ще те убие!
Но предупредеше ли Тама, Югао щеше да разбере за присъствието й. Не можеше да допусне Югао да узнае, че е разкрила скривалището й и да им предостави възможност да избягат.
Югао се поколеба, но после пусна Тама. И Рейко отново разчете мислите й — падането можеше да не убие Тама, храстите по склона можеха да я спасят.
След като разбереше, че Югао се е опитала да я убие, Тама щеше да избяга; дори можеше да издаде Югао на полицията. А тогава къде щяха да отидат Югао и Кобори? Рейко въздъхна с облекчение.
— По-добре влез вътре — каза Югао на Тама.