— Не, няма.
Подтикната да заговори, Югао отсече с непоколебима увереност:
— Те никога няма се промъкнат покрай него.
Рейко разбра, че Югао говори за Кобори, Призрака.
— Той е само един човек, а навън има стотици. Не може да ги победи всичките.
— Така ли мислиш? — изражението на Югао стана потайно и презрително. — Ти изобщо не го познаваш.
Внезапно се разнесе вик, който бе тъй силен, че сякаш прониза стените на къщата, и бе изпълнен с такава болка, че Рейко ахна.
— А ти чу ли това? — попита Югао. — Искаш ли да знаеш какво е? — тя открито дразнеше Рейко. — Той убива хората на съпруга ти. Чуй само! — разнесоха се още писъци. — Можеш да ги броиш, докато умират. Няма и не е имало по-добър боец от него!
Тя преливаше от възхищение към Кобори и от възбуда, която граничеше със сексуалната. Рейко внезапно изпита страх, че удивителните бойни умения на Призрака наистина биха могли да разгромят цяла армия. Даде си сметка, че разчита Сано да я спаси, но може би съпругът й вече бе мъртъв. Помисли си за Хирата, който чакаше отвън. Повикаше ли го, Югао щеше да я убие, преди той да успееше да стигне до нея. Трябваше да се измъкне от това трудно положение със собствени сили.
— Колкото и да е добър, Кобори не може да удържи на толкова много войници. Накрая ще го убият. А ти ще бъдеш принудена да понесеш вината и за стореното от него.
Югао се изсмя.
— Доколкото виждам, не си много убедена в онова, което казваш. Защо трябва да ти вярвам?
— Истина е — каза Рейко, като се опитваше да звучи уверено. — Ще постъпиш по-добре, ако се отделиш от Кобори. Съпругът ми преследва него, не теб. Още не е късно да се спасиш, ако тръгнем сега.
И тя се надигна предпазливо, плъзгайки гръб по стената в ъгъла, вперила поглед в момичето.
— Сядай долу! — и Югао размаха ножа към Рейко, която бързо коленичи отново. — Никога няма да го изоставя. И повече няма да те слушам!
Рейко реши да рискува с друга тактика.
— Да речем, че Кобори наистина победи. Той ще си остане беглец завинаги. Владетелят Мацудайра никога няма да престане да го преследва. Какъв живот смяташ, че ще имаш с Кобори?
— Поне ще бъдем заедно. Аз го обичам. Нищо друго няма значение.
— А би трябвало. Кобори е убил най-малко петима висши служители на Токугава. Но може би това не ти е известно.
— Напротив. Знам всичко за него. Веднъж даже гледах, докато го правеше. Но може би това на теб не ти е известно — подигра й се Югао. — А и хич не ме е грижа какво мислят другите за стореното. За мен той е прекрасен! — лицето й сияеше от обожание към Кобори. — Той е най-големият герой, живял някога!
Рейко се замисли по какъв начин миналото на Югао бе оформило характера й. Любимият й баща я бе насилвал да извършва кръвосмешение с него. След като я бе отхвърлил, тя бе насочила своето обожание към друг тиранин — Кобори.
— Ръцете му са изцапани с кръвта на невинни жертви. Как можеш да понасяш да те докосва?
— Това е част от тръпката, докато се любим… — Югао облиза устни и прокара ръка по гърдите си. Споменът за ласките на Кобори я заля с похотлива наслада.
— Освен това тези хора не са били невинни. Били са му врагове. И са заслужавали да умрат.
Пренасоченото отмъщение бе друга наслада, която й доставяше нейният любовник, осъзна Рейко. Тъй като Югао вероятно бе желала да отмъсти на родителите си и сестра си, които й бяха причинили болка, как ли бе тържествувала, знаейки за подвизите на Кобори.
— Той не е герой. Ти укриваш престъпник.
— Правила съм и повече за него — заяви Югао гордо.
Зловещо предчувствие накара Рейко да изтръпне.
— За какво говориш?
— Когато живеех в квартала на забавленията Рюгоку Хирокоджи, войници на владетеля Мацудайра идваха да пийнат и да си избират момичета. Не беше трудно да ги подмамя в уличката. Дори не подозираха, че им мисля злото.
— Значи ти си убила онези войници…
Рейко си спомни разказа на Плъха за трите убийства и за окървавените трупове, открити в уличките зад чайните. Подозрението й се бе оказало вярно. Югао се изпъчи гордо подобно на уличен фокусник, който току-що е извадил от ръкава си жива птица.
— Наръгах ги. Те дори не разбраха какво става.
Ужасът на Рейко нарасна, когато осъзна защо Югао не се интересуваше дали тя знаеше за нейните престъпления срещу владетеля Мацудайра — просто не възнамеряваше да я остави жива достатъчно дълго, че да я издаде.
— И преди съм му помагала да унищожава враговете си — продължи Югао. — А тази вечер ще унищожа онзи, който ни е довел войската.
С внезапно отривисто движение тя обърна ножа странично и го опря в гърлото на Рейко.