— Твой ред е — рече Кобори. — Или се отказваш?
Независимо колко безнадеждно бе положението му, Сано нямаше никакво намерение да се предава. Той замахна към Кобори, който обаче с лекота избягна удара. Сано пробва отново, после пак и пак. Кобори сякаш предугаждаше всяко негово действие още преди да го извърши. Никога не се намираше там, където Сано очакваше да го уцели. Изчезваше, след което отново се появяваше другаде, сякаш за миг изоставяше материалните си измерения и после пак се връщаше в тях. Обладан от ярост, Сано устреми юмрук към ребрата на Кобори, който с лекота блокира удара му. Кокалчетата му се забиха в китката на Сано.
Въздухът напусна дробовете на Сано със свистене. Гръдният му кош хлътна. Той се просна по очи, дишайки като риба на сухо, изумен, че ударът бе засегнал тялото му на такова разстояние от точката на съприкосновение. По всяка вероятност Кобори бе пратил поток енергия по нервите му от китката към белите дробове. Докато се мъчеше да си поеме дъх, Кобори заби пръсти в лицето му точно под дясното му око. Сано изведнъж почувства странна замаяност, все едно току-що се бе събудил на непознато място без никаква представа, къде се намираше или как се бе озовал там.
Кобори бе засегнал нерви, които бяха блокирали съзнанието му.
Сано бе връхлетян от разяждащ ужас. Всяка атака, която осъществяваше, се стоварваше отгоре му. Един-единствен път бе успял да достигне противника си, който обаче бе парирал удара му, като едновременно с това му го бе върнал. Сано се олюля, а Кобори го срита в краката и го смушка в гърба и раменете, като с всеки удар издишваше мощна струя въздух подобно на звука, който издава горяща прахан, поръсена с газ. Болката, която пронизваше цялото му тяло, сега бе съпроводена от замаяност и гадене. Сано замахна, но загуби равновесие. Вече политаше, когато Кобори го сграбчи за китката, преметна го и му нанесе удар точно под пъпа.
Сано почувства как ударите на сърцето му преминаха в мощно устремно барабанене. Кръвта нахлу в главата му с неистов тласък, сякаш всеки миг щеше да я пръсне. Той изкрещя, заглушавайки тътена в ушите си.
Югао замахна с ножа си към Рейко, която се завъртя, хвърли се и отвърна на удара й. Тя беше печелила много битки, но никога не се бе сражавала с някого като Югао. В сравнение с досегашните й противници Югао бе любител, нямаше нито подготовката й, нито опита й. Но пък компенсираше липсата на достатъчно бойни умения с непоколебимост и безразсъдност. Рейко бе наранила ръцете и лицето й, но Югао сякаш бе неподвластна на болката и докато се биеха, дори не забелязваше как собствената й кръв капеше по пода.
Блъскане и трясъци по покрива съпровождаха виковете им. Плувнала в пот и задъхана от изтощение, Рейко със сетни сили се привеждаше, отскачаше и се въртеше, нанасяйки удари с острието. Когато Югао за пореден път я нападна с несекваща, маниакална сила, Рейко настъпи усукано парче плат, което висеше от раздрания й ръкав. Кракът й се закачи в него, тя се препъна и падна по гръб. Югао мигом се хвърли към нея, стиснала с две ръце вдигнатия над главата й нож. Лицето й пламтеше от жестоко, злорадо тържество. Когато острието проряза въздуха в дъга, устремено към лицето й, Рейко стисна собственото си оръжие и се надигна, за да посрещне удара.
Югао връхлетя право върху ножа й. Рейко усети как острието се забива в жива плът. Югао нададе ужасяващ, пронизителен, изпълнен с неистова болка писък. Очите й се изцъклиха. Ръцете й пуснаха ножа и се замятаха трескаво. След миг тя се строполи върху Рейко. Тежестта й притисна Рейко към пода. Острието потъна до дръжката в тялото на Югао. Рейко извика ужасена, осъзнавайки, че ръцете й са притиснати до гърдите на Югао — бе потресена от усещането за пронизани вътрешни органи и топлата влага на кръвта. Югао размаха ръце. За момент лицето й се озова досами нейното. Югао се втренчи в нея с изражение, което показваше шок, болка и ярост. Оттласна се от пода, дръпна се от Рейко и седна с протегнати напред нозе. Олюлявайки се, Рейко се изправи с биещо до пръсване сърце, готова в случай на нужда да бяга или да продължи да се бие. Грабна ножа, който бе изпуснала Югао. Първоначално Югао не помръдваше. Беше се втренчила със зяпнала уста в стърчащия от корема й нож и в кръвта по робата си. После стисна дръжката. Ръцете й трепереха, дишането й бе хрипливо, бързо и повърхностно. С дрезгаво стенание дръпна и рязко и измъкна ножа от тялото си. Тутакси от раната избликна нова струя кръв. Югао вдигна глава и срещна погледа на Рейко. Цветът на лицето й бе смъртно блед, от устата й се точеше кървава слюнка, но тя продължаваше да гледа с предишната ярост. Все така стискайки ножа, тя се повлече по пода към Рейко, но след миг рухна, останала без дъх и премаляла от болка. Със сетни сили запрати ножа по Рейко. Той падна на земята близо до нея. Югао се сгърчи, превита около раната си.