Сано даде знак на хората им да се отдалечат и да ги оставят сами.
— Надявам се, че всичко с теб е наред? — попита той.
Впери поглед в Хирата, а в очите му се четеше загриженост. Фактът, че Хирата бе спасил живота му, вероятно трябваше да ги сближи още повече, но всъщност ефектът бе обратен. Хирата не бе сторил нищо повече от онова, което един самурай дължеше на своя господар, но това не освобождаваше Сано от чувството за вина, тъй като той бе невредим, а Хирата бе осакатял. Угризенията и признателността на Сано, както и загубата, която бе понесъл Хирата, бяха станали причина за зейналата помежду им пропаст.
— Да, много съм добре. А вие?
Хирата стоеше изправен, доколкото му позволяваха силите, с надеждата, че Сано нямаше да разпознае болката, оставила дълбоки следи върху лицето му. Не искаше господарят му да се почувства по-зле, защото страданието на Сано го разстройваше неимоверно.
— По-добре от всякога — отвърна Сано.
Хирата забеляза, че Сано бе загубил тревожното, напрегнато изражение, което не слизаше от лицето му в началото на дейността му като дворцов управител. Наистина сега изглеждаше като в старите времена, когато те двамата с Хирата бяха започнали съвместна работа. Но Хирата не искаше да мисли за онези дни.
— Какво се е случило? — попита той, посочвайки с жест към пистата.
— Еджима Сензаемон, началникът на мецуке, е умрял по време на надбягване — поясни Сано. — Владетелят Мацудайра подозира заговор и поиска от мен да разследвам случая — той описа срещата си с владетеля Мацудайра и предварителните разпити, които бе провел.
— На този етап няма основания смъртта на Еджима да бъде определена като насилствена — констатира Хирата, заинтригуван, но и скептичен. — Възможно ли е този, както и предходните смъртни случаи наистина да са част от заговор срещу владетеля Мацудайра, или подобни кроежи са плод на въображението му, провокирано от ред съвпадения?
— Това искам да установя и аз — каза Сано. — Извиках те тук, защото се нуждая от помощта ти.
Въпреки избликналото пламенно желание да работи със Сано по такъв важен случай Хирата бе обзет от тревога, че му бе нужна повече сила, отколкото чувстваше, че има. Видя как Сано огледа преценяващо мършавата му фигура, и си даде сметка за опасенията му, че неговият главен васал чисто физически не е годен за работа. Призля му от унижение. Не можеше да позволи на Сано да го смята за хилав и безполезен.
— За мен ще е чест да ви служа. Откъде искате да започна? — заяви Хирата.
Щеше да помогне на Сано или щеше да умре в усилие да го стори.
— Като начало можеш да откараш тялото на Еджима в моргата на Едо — каза Сано с приглушен глас, за да не го чуят свидетелите или войниците. — Помоли доктор Ито да го огледа.
Някога богат и изтъкнат лекар, доктор Ито бе осъден на доживотно попечителство в моргата на Едо като наказание за провеждане на научни експерименти с чуждоземен произход — престъпление, строго забранено от законодателството на Токугава. Неведнъж той бе оказвал съдействие на Сано в предходни разследвания.
— Кажи му да установи точната причина за смъртта — поясни Сано. — Това е ключът към установяването на евентуално убийство.
— Тръгвам незабавно.
Както винаги, Хирата изяви готовност да изпълни нареждането на господаря си. Но Сано видя болката и тревогата, които се опитваше да прикрие, и усети колебанието му, дали би издържал пътуването до моргата на Едо, която се намираше в противоположния край на града. Не беше виждал Хирата известно време и сега с безпокойство констатира колко крехко продължаваше да е здравето му. Не искаше да поставя на изпитание издръжливостта му или да стане причина за ново нараняване. Но макар че предпочиташе да отиде в моргата лично, рискът бе твърде голям — ако хванеха дворцовия управител на Япония да участва в забранени научни експерименти или в аутопсия на труп, падението му щеше да е много по-страшно, отколкото на доктор Ито. А и не можеше да оттегли молбата си и да унизи Хирата. Сано се нуждаеше от своя главен васал не по-малко, отколкото той от него — явно заради потребността да докаже, че е способен да изпълни дълга си, определен от взаимоотношенията между самурай и господар.
— Донеси ми резултатите от огледа на доктор Ито, колкото се може по-скоро — нареди Сано. — Ако дотогава сме приключили с разпита на свидетелите, ще бъда в имението си. После заедно ще докладваме на владетеля Мацудайра, който е петимен за новини.