— Защото го сторих — отвърна Югао.
Тонът и изражението й подсказваха, че Рейко явно бе глупава, щом не го разбираше. Рейко потисна въздишка на разочарование и нарастваща неприязън към лошия нрав на тази жена.
— Добре. Нека предположим за момента, че ти си намушкала родителите си и сестра си. Защо?
Внезапен страх проблесна в очите на Югао и тя се извърна.
— Не искам да говоря за това.
Рейко заключи, че независимо дали Югао бе действителната убийца, мотивът за това престъпление беше в основата на странното й поведение.
— Защо не? След като вече си направила самопризнания, какво лошо има да обясниш действията си?
— Не е твоя работа! — отсече Югао с каменен профил.
— Имала ли си проблеми с родителите си и със сестра си? — продължи настоятелно Рейко.
Югао не отговори. Рейко изчака, знаейки, че понякога хората говорят, защото не могат да понесат мълчанието. Но Югао остана безмълвна, стиснала здраво устни, сякаш се опасяваше, че може да изтърве някоя дума против волята си.
— Скара ли се със семейството си онази нощ? — попита Рейко. — Те нараниха ли те по някакъв начин?
Отново мълчание. Рейко се запита дали нещо с Югао не беше наред, освен явната й неприязън. Изглеждаше достатъчно интелигентна и съвсем нормална, но може би беше душевноболна.
— Ти вероятно не си даваш сметка за положението си. Нека ти обясня — продължи Рейко. — Убийството е тежко престъпление. Ако те осъдят, ще бъдеш екзекутирана. Ще ти отсекат главата. И това ще бъде краят ти.
В отговор Югао й хвърли кос поглед, възмутена, че Рейко се държи с нея като със слабоумна.
— Знам. Всеки го знае.
— Но понякога има обстоятелства, които оправдават едно убийство — каза Рейко, макар че й беше трудно да си представи какво би могло да оправдае извършеното. — Ако това е така и в твоя случай, трябва да ми кажеш. Тогава мога да обясня на съдията и той ще ти пощади живота. В твой интерес е да ми съдействаш.
Югао избухна в язвителен смях.
— Чувала съм тази история и по-рано — каза тя, обръщайки се с лице към Рейко. — Бях в затвора на Едо девет дни. Чувах как тъмничарите измъчваха затворниците. Повтаряха едно и също: „Кажи ни каквото искаме да знаем, и ще те освободим!“ Някои от онези бедни тъпи идиоти им повярваха и си казаха и майчиното мляко. По-късно чувах как тъмничарите със смях обсъждаха екзекуцията им.
Югао тръсна глава, дългите сплъстени кичури коса се разлюляха заплашително към Рейко.
— Е, няма да се хвана на лъжите ти. Знам, че каквото и да кажа, пак ще ме екзекутират.
— Не те лъжа — възрази Рейко припряно. — Ако имаш основателна причина за убийството на семейството си… или ако ми помогнеш да докажем, че не ти си го сторила… наистина ще те освободят. Обещавам ти.
Презрението върху лицето на Югао недвусмислено говореше колко според нея струваше обещанието на Рейко. Вероятно за нея престоят в затвора бе тежък урок и трудно би могла да бъде предумана да го забрави. Въпреки това Рейко продължи настоятелно:
— Какво можеш да загубиш, ако ми се довериш?
Югао само стисна устни и погледът й стана още с по-упорит и непреклонен.
Рейко често бе изпитвала чувство на гордост заради умението си да извлича информация от хора, но Югао носеше съпротивата си като черупка на костенурка, под която криеше своите тайни. Поведението й я дразнеше, но и възбуждаше любопитството й.
Сменяйки тактиката си, Рейко каза:
— Интересно ми е какво се е случило в нощта на убийствата. Сама ли беше в къщата със семейството си?
Отговор не последва. Югао само сбърчи чело, опитвайки се да разбере накъде биеше.
— Или имаше и друг? — тъй като Югао за пореден път не отговори, Рейко продължи настоятелно: — Някой, който дойде от вън, ли намушка близките ти?
— До гуша ми дойде от всички тези въпроси — измърмори Югао.
— Опитваш ли се да прикриеш извършителя, като поемаш вината върху себе си? Какво в действителност се случи през онази нощ?
— Теб пък какво те е грижа? Защо продължаваш да ме тормозиш?
Рейко започна отново да обяснява — за всеки случай, да не би първия път да не бе успяла да изясни целта си.
— Съдията…
— О, да — прекъсна я със сумтене Югао. — Съдията ти е наредил да се заемеш с мен. И, разбира се, ти искаш да му угодиш, защото си добрата дъщеричка, която винаги прави каквото й каже татенцето.
Обидният й тон изглеждаше твърде пресилен за няколкото елементарни въпроса.