Выбрать главу

— Човек може да намери в тях сведения в подкрепа на всякакъв довод — заяви Ихара, поддържайки мнението на своя съмишленик.

Сано разбираше защо двамата толкова държаха да опровергаят твърдението му, че Еджима е станал жертва на убийство.

— Въпреки това аз настоявам на мнението си. Но нека оставим на негово превъзходителство да разреши въпроса.

Шогунът изглеждаше доволен, че мнението му се смята за меродавно, но и изплашен. Той се обърна към владетеля Мацудайра.

— Дворцовият управител Сано е най-вещ по престъпленията — каза владетелят Мацудайра. — Щом той твърди, че е било дим мак, това е достатъчно.

Сано си даваше сметка, че желанието на владетеля Мацудайра да наложи версията за убийството е тъй силно, че би приел за достоверен един необичаен метод, дори и да не вярваше в него.

— Ами… ъ-ъ… така да бъде — каза шогунът, явно доволен, че владетелят Мацудайра му бе спестил необходимостта да мисли. — Официалната… ъ-ъ… причина за смъртта е тази, която посочва дворцовият управител Сано.

Владетелят Мацудайра кимна одобрително. Като и Ихара се опитаха да скрият неудоволствието си, а Сано — облекчението си, че замисълът му се бе оказал успешен и аутопсията бе останала в тайна. Запита се докога ли щеше да му работи късметът.

Йоритомо погледна Сано и за момент засия в приветствена усмивка. През последните шест месеца двамата се бяха сприятелили, независимо от това, че преди време Сано бе враг на баща му. Сано изпитваше жал към Йоритомо и бе установил, че е почтен и деликатен младеж, който заслужаваше повече от това да бъде сексуална играчка на шогуна и пионка на другарите на баща му, особено откакто положението му на наследник на режима бе станало неоспоримо. Сано бе учуден от факта, че Янагисава бе отгледал такъв добър син, и бе поел още една отговорност — да бъде наставник на сина на доскорошния си враг.

— А другите три смъртни случая? — обърна се към Сано владетелят Мацудайра. — И те ли са причинени от дим мак?

Като се намеси:

— Имате предвид съдебния надзорник, пълномощника по междуградските пътищата и финансовия министър?

— Да, точно така — отвърна владетелят Мацудайра.

— Не може всички те да са плод на убийства — възропта Ихара.

Сано видя, че обратът, който бе претърпяла дискусията, все повече изнервяше Ихара и Като.

— Ще видим как стоят нещата — каза владетелят Мацудайра със злокобен тон. — Дворцов управителю Сано?

— Дали надзорникът Оно, пълномощникът Сасамура или финансовият министър Мориваки са жертва на убийство, все още не е установено — отвърна Сано, предизвиквайки недоволното сумтене на владетеля Мацудайра и изпълнените с облекчение погледи на старейшините.

— Утре ще разследвам тяхната смърт — обади се Хирата.

— Поне някой признава необходимостта от разследване, преди да се правят прибързани заключения — заяви Като под нос.

Владетелят Мацудайра попита Сано:

— Имаш ли някаква представа, кой е убиецът на Еджима?

— Все още не. Утре започвам издирването на заподозрени.

— Може да не ти се наложи да търсиш много далеч — владетелят Мацудайра впери многозначителен поглед в старейшините.

Те се опитаха да прикрият тревогата си.

— Дори и да вярвате, че в наше време някой е овладял техниката на дим мак, нямате основание да предполагате, че това е представител на режима — заяви Ихара.

Сано беше наясно, че те двамата с Като през цялото време са тръпнели от страх, че владетелят Мацудайра ще обвини тях в организиране на убийствата на служителите му, с цел да бъде подкопана собствената му власт.

— Всеки, който не е способен да извърши убийство или не смее да го стори, спокойно може да плати на наемен убиец, за да му свърши тази работа — отбеляза владетелят Мацудайра.

— Същото се отнася и за онези, които обвиняват другите — отвърна ядно Като. — Някои хора са способни да извършат престъпления, за да нанесат удар на враговете си.

Погледът на владетеля Мацудайра стана предпазлив, тъй като с обвинението си Като се целеше в него.

— Може би трябва да разгледаме какви са мотивите на дворцовия управител Сано да определи тези смъртни случаи като убийства и да провежда разследване — заяви Ихара, отправяйки поглед към Сано.

Шогунът се навъси, объркан и в същото време раздразнен, тъй като му се налагаше да си раздвоява вниманието между музиката, танците и разговора. Йоритомо се натъжи, защото Сано бе станал обект на нападки. Сано знаеше, че Като и Ихара се страхуват от приятелството му с Йоритомо, което подриваше собственото им влияние върху младежа. Без Йоритомо и неговата връзка с шогуна те биха станали открита мишена за владетеля Мацудайра. Имаха повече изгода да атакуват Сано, макар че той се бе опитал да постигне примирие с тях.