— Мръсно копеле!
Слугата, който въведе Сано в къщата, похлопа на рамката на вратата и изрече вежливо:
— Извинете, но имате посетители.
Мъжът изруга под нос. Сянката му се приближи и до преградата. Вратата се плъзна встрани и на прага се появи масивен самурай към трийсетте, който слисан зяпна Сано.
— Почитаеми дворцов управителю — рече той. — Какво… защо…?
Осиновеният син на началника Еджима имаше гъсти вежди и ниско надвиснало чело, което му придаваше простоват вид, въпреки церемониалната роба от черна копринена, която носеше. Той бе видимо смутен, давайки си сметка, че Сано бе чул свадата.
— Простете за натрапваното — каза Сано, — но трябва да говоря с вас за смъртта на баща ви.
До сина се появи и жената. Тя бе приблизително на неговата възраст… и вероятно двайсетина години по-млада от покойния си съпруг. Черните й коси, гъсти и блестящи, бяха сплетени в дебела плитка, която се спускаше върху рамото й. Имаше красиви черти, изострени от скрито лукавство. Беше облечена в скромно, но скъпо кимоно от сив сатен.
— Разбира се. Хиляди извинения за непристойните ми маниери — каза синът, покланяйки се на Сано. — Казвам се Еджима Джозан.
Госпожа Еджима също се поклони. В скосените й черни очи, вперени в Сано, проблясваше бдителност.
— Моля, заповядайте.
Видимо озадачен от причината за посещението на втория по ранг след шогуна, Джозан отстъпи назад, за да позволи на Сано и хората му да влязат. Капаците на прозорците бяха затворени, за да не допускат в помещението слънчевите лъчи. Запечатаният въздълъг дървен ковчег бе поставен на подиум. Димящи тамянници украсяваха маса, върху която имаше ваза с клонки китайски анасон, приношения от храна и меч, който да прогонва злите духове. Докато стояха на бдение край мъртвото му тяло, Джозан и съпругата на Еджима се бяха карали за имението му подобно на биещи се за мърша лешояди.
— Моите съболезнования за загубата ви — каза Сано.
Джозан му благодари. Госпожа Еджима каза:
— Мога ли да ви предложа храна и напитки?
Маниерът й бе по-непосредствен от обичайния за жена от нейната класа. Сано си спомни, че Еджима се бе оженил за куртизанка от Йошивара — квартала на удоволствията. Той учтиво отказа и после попита:
— Освен вас в къщата има ли други членове на семейството?
— Не — отвърна Джозан. — Останалите не живеят в Едо.
— Съжалявам, че трябва да ви съобщя лоши новини — продължи Сано. — Еджима сан е станал жертва на убийство.
Госпожа Еджима ахна от изненада:
— Но аз мислех, че е умрял при произшествие по я време на конни надбягвания.
Слисан, Джозан поклати глава.
— Какво се е случило?
— Убит е чрез смъртоносно докосване. Някой, който очевидно владее древната бойна техника, я е използвал срещу баща ви.
Сано внимателно наблюдаваше вдовицата и осиновения син. Красивото лице на госпожа Еджима замръзна в непроницаемо изражение. Джозан премига. Сано се запита дали бяха разстроени от неочакваната вест, или в момента разсъждаваха по какъв начин убийството щеше да засегне интересите им.
— Кой го е извършил? — попита Джозан. — Кой е убиецът на баща ми?
— Това ще се установява тепърва — отвърна Сано. — Аз разследвам убийството на Еджима сан и се нуждая от вашето съдействие.
— На ваше разположение съм — заяви Джозан с широк жест, сякаш с радост би предоставил на Сано всичко, което поиска.
— Аз също ще сторя каквото мога, за да ви помогна да откриете убиеца на мъжа ми — каза госпожа Еджима.
Изведнъж чертите на Джозан се сгърчиха. Той се извърна и скри лице зад ръкава си.
— Моля да ме извините — успя да изрече той, задавен от ридание. — И бездруго смъртта на горкия ми баща бе такъв шок, а сега и това! Каква ужасна трагедия!
Госпожа Еджима сграбчи ръката на Джозан и я дръпна от лицето му.
— Ах ти, лицемер такъв! Какво те е грижа как е умрял, след като наследяваш парите му?
— Млъквай! Махни се от мен! Джозан отблъсна жената и се обърна към Сано, очевидно ужасен, че дворцовият управител на Япония трябва да чува как го обвиняват в липса на синовна обич. — Моля, не й обръщайте внимание. Тя е в истерия.
Сано забеляза, че очите на Джозан бяха сухи и потъмнели от гняв към госпожа Еджима.
— Моят скъп, любим съпруг си отиде завинаги! — изплака тя. — Толкова го обичах. Как ще живея без него?
Джозан я погледна навъсено.
— Лицемерката си ти. Преструваше се, че обичаш баща ми, но се омъжи за него единствено заради ранга и парите му.
— Не е истина! — кресна госпожа Еджима. — Ти винаги си ревнувал, защото застанах между теб и него. И сега се опитваш да ме охулиш.