Сано си помисли, че убиецът често се оказваше член на семейството на жертвата. Джозан и госпожа Еджима едва ли владееха техниката на дим мак, но един предишен случай на убийство в имперската столица го бе научил, че уменията по бойни изкуства могат да се проявят в неподозирани на пръв поглед комбинации.
— Достатъчно те търпях — отсече Джозан, загубил търпение. — Напусни стаята.
— Не си ти този, който ще заповядва тук! — изсъска госпожа Еджима. — Ще остана! Всичко, свързано с моя съпруг, засяга и мен.
— Всъщност аз държа да присъствате и двамата — каза Сано.
Госпожа Еджима изгледа Джозан със самодоволна тържествуваща усмивка. Той изсумтя гневно, хвърли й поглед, чийто скрит смисъл бе, че по-късно ще съжалява, задето го е обидила, и се обърна засрамено към Сано.
— Хиляди извинения за позорното ни поведение — рече той. — Не сме искали да ви засегнем. Как можем да ви съдействаме?
— Искам да знам с кого се е виждал Еджима през последните два дни, както и всички места, които е посещавал. Можете ли да възстановите действията му в този отрязък?
— Да — отвърна Джозан. — Аз изпълнявах ролята на негов секретар. И следях за разписанието му.
— Тогава да започнем с времето преди конните надбягвания.
— Баща ми и аз закусихме заедно, после работихме върху кореспонденцията и докладите в кабинета му, тук вкъщи.
— Как прекара предишната нощ? — попита Сано.
Госпожа Еджима отвърна:
— Беше с мен, в нашата спалня.
— През цялата нощ?
— Не. Върна се доста късно.
— Ходихме на банкет в имението на главния съдебен съветник — поясни Джозан.
Сано си даде сметка, че обхватът на разследването му значително се разширява, включвайки редица хора извън семейството на Еджима и зрителите от конните надбягвания.
— А преди това?
— Прекарахме деня в седалището на мецуке. Баща ми имаше съвещания с подчинените си и уговорени срещи с посетители.
Въпросното място представляваше множество кабинети в самия дворец. От по-нататъшния разпит се установи, че Еджима бе прекарал предишната нощ със съпругата си, а вечерта — на друг банкет.
— Следобед отидохме в града, тъй като баща ми трябваше да се срещне със свои информатори — продължи Джозан. — Не беше удобно да идват тук или в седалището.
Сано разбираше защо тези хора държаха ролята им на доносници да остане в тайна — това бяха служители, заемащи ниски постове в бакуфу, наети да докладват за своите началници, които биха ги наказали сурово за извършвания шпионаж.
— Къде се проведоха тези срещи?
— В шест различни чайни в Нихонбаши.
Явно разследването трябваше да обхване още по-голяма територия, включвайки неясен брой потенциални заподозрени.
— Трябва ми местонахождението на тези чайни — рече Сано. — Както и имената на всички, с които се е видял Еджима.
— Разбира се.
Джозан донесе тефтера си. Сано прегледа набързо чисто изписаните страници. Младият мъж бе записал прилежно имената на петнайсетимата гости на банкетите, на двайсетимата, които бяха имали срещи с баща му, както и на информаторите му.
— Да сте забелязали някой от тези мъже да докосва баща ви ето тук? — попита Сано и се потупа с пръст там, където върху главата на Еджима се бе появила синината с форма на пръстов отпечатък.
— Не, само че не съм го наблюдавал непрекъснато. Предполагам, че не е изключено. А и срещите бяха лични — Джозан посочи имената на трима мъже, с които Еджима се бе видял в щаба на мецуке, и на всички информатори. — Той разговаря с тях насаме. Аз стоях пред кабинета му и пред чайните.
— Кой друг, освен записаните в този тефтер хора са били около баща ви през последните два дни?
Джозан видимо се напрегна в усилие да си припомни.
— Персоналът му. Прислуга и стражи, тук и в двореца. Посетителите в чайните.
„Както и тълпите по улиците на града“, отбеляза мислено Сано.
— Запишете всички, които можете да си спомните. Пратете ми списъка.
— Разбира се — откликна Джозан с боязън, но въпреки това с готовност.
Сано се обърна към съпругата на Еджима:
— Да се сещате кой друг може да е приложил смъртоносното докосване върху съпруга ви?
Тя поклати глава. Сано не пропусна да отбележи мислено, че както съпругата, така и Джозан бяха оставали насаме с Еджима и бяха разполагали с отлична възможност за пряк допир.
— Някой от хората, с които се е срещнал Еджима, имал ли е основание да желае смъртта му? — попита ги Сано.
Изражението на Джозан стана несигурно. Той явно не искаше да обвинява важни служители.