Хирата тикна свитъка в дисагите си. Беше му зле, чувстваше се немощен и потиснат.
— Сега какво ще правим? — попита Иноуе.
Хирата не искаше да се предава и да се връща с празни ръце при Сано.
— Случаят на финансовия министър Мироваки е по-различен от останалите два. Той не е бил намерен мъртъв в леглото му. А списъкът на хората, с които се е срещнал, и с местата, които е посетил, не е пълен. Може би ако проследим движението му, ще попаднем на някакви доказателства, че е бил убит, и на следи, които ще ни помогнат да установим кой е убиецът — неговият и на Еджима.
Бившият секретар на Мироваки бе казал, че финансовият министър бил ексцентричен и потаен човек, който обичал да урежда сам срещите си и да ходи на тях без придружител.
Макар че сковаността на крака му бе понамаляла, Хирата изрази неохотата си да поеме отново на път и не скри съмненията си в успешния резултат.
— Мястото, което знаем със сигурност, че е посетил, е банята, където е издъхнал. Ще отидем там.
Целта ги отведе в търговския район Нихонбаши. Каналите, които пресичаха махалите, почти преливаха от пролетните дъждове. Върбите бяха провесили клони в тях подобно на миещи косите си девойки. В саксии пред входните врати и по балконите цъфтяха сливови дръвчета. Хирата и хората му минаха на коне покрай погребална процесия. В дълга колона вървяха носачи на фенери, свещеници, биещи барабани и припяващи молитви, и опечалени в бели роби, които съпровождаха украсен с цветя ковчег. От войната насам погребенията бяха станали обезпокояващо обичайна гледка.
Банята се намираше в наполовина дървена постройка с блестящ керемиден покрив. Заемаше цяло каре в махала от представителни къщи в близост до магазини, в които се продаваха скъпи произведения на изкуството. Над входа се спускаха чисти индигови завеси, върху които бе изрисуван белият символ за „гореща вода“. Отвън стояха красиви момичета в безупречно чисти кимона и посрещаха клиентите. Когато Хирата и детективите му пристигнаха, към тях се втурнаха чевръсти слуги да се погрижат за конете им. Той заключи, че това място обслужва хора, достатъчно заможни, за да притежават бани у дома, които идваха тук не само да се изкъпят, а и за още нещо.
От вратата излезе висок самурай. Беше отлично сложен, с мускулесто телосложение и високомерна осанка. Носеше пищна копринена роба, скъпа бронирана туника и два меча с фина изработка. Следваха го още двама самураи, негови помощници. Щом забеляза Хирата, на красивото му ъгловато лице се изписа презрение.
— Е-е, и ако това не е сосакан сама — възкликна той.
Язвителният му тон накара Хирата да настръхне.
— Поздрави, полицейски началник Хошина.
Години наред полицейският началник бе любовник на Янагисава, негов верен съюзник и поддръжник на фракцията му, докато жестока свада не ги бе разделила. Тогава Хошина бе подирил възмездие, присъединявайки се към владетеля Мацудайра, и по този начин бе запазил поста си като оглавяващ полицията. Той бе отколешен враг на Сано и враждебното му отношение се бе прехвърлило и върху Хирата.
— Изненадан съм да те видя тук. Последното, което чух, бе, че си на смъртно легло. Мисля, че си се вдигнал малко преждевременно.
Хошина плъзна високомерен поглед по фигурата на Хирата. Хирата намираше, че е унизително да стои така немощен и уязвим пред своя силен и здрав противник.
— И аз съм не по-малко изненадан да те видя — отвърна той рязко. — Последното, което научих за теб, беше, че с владетеля Мацудайра сте ей така — той вдигна два свити пръста, закачени един за друг. — Защо не си с него? Да не би да си загубил благоразположението му?
Хошина стисна челюст и Хирата със задоволство установи, че ударът му бе попаднал в целта.
— Какво правиш тук? — попита Хошина и после вдигна длани: — Не ми казвай — дошъл си да разследваш смъртта на финансовия министър Мориваки. Дворцовият управител Сано е твърде издигнат, за да го стори лично, затова е изпратил вярното си куче.
— Обзалагам се, че и ти си тук по същата причина — Хирата едва се сдържаше да не избухне.
Когато Хошина кимна, той си спомни фактите, които му бе съобщила съпругата на финансовия министър.
— Но нима още не си приключил с разследването на смъртта му? Ти не арестува ли човек, който бе екзекутиран като негов убиец?
Отговорът на Хошина се изчерпа с мрачно мълчание. Помощниците му изглеждаха засрамени заради него.
— После почина началникът Еджима — продължи Хирата. — Сега става ясно, че може да го е убил същият човек, отнел живота и на финансовия министър, което означава, че си допуснал грешка.