— И какво от това? — възкликна Хошина смутено, но с явно желание да се защити. — Някой друг би могъл да стори същото.
— Само че лошият късмет се падна на теб. Затова си в немилост пред владетеля Мацудайра. Веднага щом е научил, че Еджима е мъртъв, и си е дал сметка, че по този начин губи своя пореден висш служител, му е станало ясно, че си претупал разследването. И те е изхвърлил от най-близкото си обкръжение. Моите съболезнования — Хирата не изпитваше ни най-малко съчувствие към Хошина. — Сега, с твое позволение, възнамерявам да проведа истинско разследване на смъртта на финансовия министър Мориваки.
Той и детективите му понечиха да тръгнат към вратата на банята, но Хошина препречи пътя им.
— Губите си времето — отсече той. — Вече извърших повторен оглед на мястото на смъртта.
— Значи какво, опитваш се да поправиш грешката си, като минаваш повторно по същия път, по който веднъж вече си паднал?
Хошина се навъси.
— Там няма нищо за гледане — настоя той, което убеди Хирата, че в банята можеха да се открият важни улики.
Той и хората му продължиха напред. Хошина ги последва в постройката. Пред един подиум във вестибюла бе коленичила една жена в сиво кимоно на цветя. Върху рафтове по стените бяха подредени хавлиени кърпи и платнени торбички със сапун от оризови трици.
— Добър ден, господари — рече тя и се поклони на Хирата и детективите.
Изглеждаше прехвърлила петдесетте, бе прегърбена и слаба, с боядисани в неестествен черен цвят коси и лице, покрито с дебел слой пудра и руж. Но очите й бяха ясни, а чертите — все още привлекателни. Щом видя Хошина, усмивката й угасна.
— Връщате се тъй бързо? Нима вече не причинихте достатъчно неприятности тук?
Тя бе от онзи тип възрастни жени, които казваха каквото мислят дори и на мъжете с по-високо социално положение, което вероятно ги плашеше, защото им напомняше строгите им майки или бавачките от детството. Хошина я изгледа сърдито, но жената го подмина и се обърна към Хирата:
— Добре дошли в заведението ми. Вие и хората ви можете да се съблечете ето там — и тя посочи към съседното помещение зад една завеса, където на куки висяха окачени халати, в нарочни отделения в стената бяха сгънати дрехи, а по рафтовете имаше подредени обувки.
— Благодаря ви, но не желаем къпане — Хирата се представи и после каза: — Тук сме, за да разследваме смъртта на един ваш клиент… финансовия министър Мориваки.
За момент собственичката отмести проницателния си поглед от Хирата към Хошина.
— Радвам се, че някой друг е поел тази работа. С какво мога да ви помогна?
— Като ми покажете къде точно е умрял финансовият министър.
— Елате оттук.
Докато слизаше от подиума, тя се усмихна на Хирата и прониза с поглед Хошина.
Хирата и хората му я последваха през една закрита със завеса врата по сумрачен коридор. Помещенията бяха отделени едно от друго с хартиено решетъчни прегради. От вътрешността им излизаше пара и се чуваше плискане на вода. Във всяко от тях имаше голяма квадратна вана, заобиколена от повдигната дървена скара. Голи мъже се киснеха във ваните или бяха клекнали до тях. Обслужващи клиентите жени търкаха гърбове, изливаха отгоре им кофи с вода или седяха голи заедно с тях във ваните. Някои от вратите бяха затворени и от вътре се разнасяха сподавени стенания и кикот. Хирата знаеше, че проституцията в баните е незаконна, но обичайна и че собственичката със сигурност плаща на полицията, за да упражнява дейността си без опасност да попадне под ударите на закона. Тя отвори една преграда.
— Ето тук.
Ваната беше празна, а подът — сух. Тя пристъпи вътре и вдигна бамбуковите щори. Във въздуха, пронизан от слънчевите лъчи, заблестяха множество прашинки.
— Не сме използвали това помещение, откакто Мориваки сан издъхна тук. Никое от момичетата не иска да работи в него. Мислят, че духът му витае наоколо.
— Бяхте ли в банята, когато почина? — попита Хирата.
— Да. Разказах на него какво се случи — и собственичката хвърли унищожителен поглед към Хошина. — Но той не желаеше да слуша.
Хошина стоеше облегнат на стената с мушнати под мишниците длани и буреносно изражение. Но Хирата знаеше, че полицейският началник бе останал, за да види дали съперниците му няма да открият нещо, пропуснато от него, което би могъл да използва, за да си върне благоразположението на владетеля Мацудайра. Беше от типа хора, които по-скоро биха обрали лаврите за чужда работа, отколкото да се напрягат да свършат подобаващо.
— Слушам те — каза Хирата. — Разказвай.